О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
гр. София, 07.02.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2140 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца И. Т. М. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв. Т. Б., срещу решение от 04.12.2012г. по гр. дело № 9086/2012г. на Софийски градски съд, ГО, IV-Б въззивен състав. С въззивния съдебен акт е потвърдено решение от 11.03.2010г. по гр. дело № 28093/2008г. на Софийски районен съд, ГО, 68 състав в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от ищеца против Г. фонд обективно съединени осъдителни искове по чл. 88, т. 1, буква „б“, предл. 1 ЗЗ /отм./ за заплащане на сумата 21 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца при осъщественото на 12.04.2003г. ПТП в [населено място] по вина на водача на незастрахования по риск „Гражданска отговорност“ автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с ДК [рег.номер на МПС] – И. Г. П., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до окончателното плащане, сумата от 2 311,80 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на същото ПТП, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.04.2008г. до окончателното плащане, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 516,61 лв. – обезщетение за забава за периода от 12.04.2003г. до 13.04.2008г. С въззивното решение И. Т. М. е осъден да заплати на Г. фонд на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 и чл. 294, ал. 2 ГПК направените разноски за водене на делото във ВКС за държавна такса в размер 526,54 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер 940 лв., както и юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер 940 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1,т. 1 и т. 3 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които се решават в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона: „може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства”; „не следва ли удостоверителната сила на процесния протокол да бъде преценена с оглед и на другите доказателства по делото”; „въпросът за процесуалния ред, по който решаващите по делото обстоятелства следва да бъдат приети за установени, обсъждането на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната връзка, съответствието между документалните констатации, свидетелските показания и обективната истина, както и ролята на въззивния съд като инстанция при вече събрани в първата инстанция доказателства”. Касаторът твърди, че въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС не е извършил самостоятелна преценка и не е обсъдил в съвкупност доказателствата и доказателствените средства и връзката между тях, като се позовава на решение № 189/2005г. на IV г. о., решение № 221/2002г. на I г. о., решение № 2*/1982г. на II г. о., решение № 35/2000г. на II г. о., решение № 78/1986г. на II г. о., а последният въпрос е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът „Г. фонд”, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт М. Г. К. оспорва касационната жалба и поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване, тъй като касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а направените от него оплаквания имат отношение към правилността на решението. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните относно допускане на касационно обжалване на въззивното решение и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд, след обсъждане на представения по делото констативен протокол № К461 от 12.04.2003г., съставен от дознател при „ПП-КАТ“ – СДВР, и заключенията на съдебните автотехническа и медицинска експертизи, е установил, че на 12.04.2003г. около 00.40ч. в [населено място], на [улица]срещу № 13 е настъпило ПТП между мотоциклет „К. ZX6“ с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на ищеца И. Т. М. и управляван от същия, и лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на Е. Г. Д. и управляван от И. Г. П.. В резултат на настъпилото ПТП са причинени видими щети на мотоциклета, чийто размер надхвърля действителната стойност на превозното средство, а на ищеца – травматични увреждания. Решаващият съдебен състав въз основа на заключението по автотехническата екпертиза е направил извод, че нанесените щети по мотоциклета, описани в протокола за ПТП, са в зоната на удара и са в резултат на реализираното ПТП. Изводът за наличие на тотална щета и обезщетение в размер 1 849,44 лв. е аргументиран с нецелесъобразното и икономически неизгодно възстановяване на мотоциклета след съпоставка на размера на щетите и действителния размер на превозното средство. Въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетеля П. А. А. поради липсата на информация в тях относно конкретните увреждания на двете превозни средства. Съпоставяйки посочената в констативния протокол за ПТТП зона на съприкосновение /мястото на щетите/ и констатациите на вещото лице по автотехническата експертиза, от една страна, и показанията на свидетеля А., че лекият автомобил изведнъж завил наляво към мотоциклета, от друга страна, и отчитайки, че при изложения от свидетеля механизъм би следвало да има увреждания и в други части на автомобила, за каквито не са налице данни, решаващият съдебен състав е направил извод за неубедителност и недостоверност на описания от свидетеля механизъм на процесното пътно-транспортно произшествие.
Съобразно задължителните указания на ВКС, дадени в отменителното решение, въззивният съд е изложил съображения относно вида на констативния протокол за ПТП като официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила, т. е. установяващ, че фактите са се осъществили така, както е отразено в него. Поради това, че не е оспорена автентичността на протокола за ПТП, удостоверителната компетентност на неговия съставител и не е надлежно опровергана доказателствената му стойност, съдебният състав е приел, че водачът на лекия автомобил няма вина за настъпване на произшествието. В тази насока се е позовал и на заключението на автотехническата експертиза, съгласно която щетите по управлявания от ищеца мотоциклет съответстват на механизма на ПТП, описан в протокола.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице. Посочените от касатора процесуалноправни въпроси не са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС, съгласно която съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната взаимна връзка всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК. Съдът е длъжен при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства, да изследва механизма на ПТП, причините за настъпилите вреди и техния размер.
Констативният протокол за ПТП, издаден от органите на МВР в кръга на възложените им компетенции, съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице – съставител, а и с материална доказателствена сила относно самото удостоверително изявление. При неговото оспорване от страна на ищеца последният носи доказателствена тежест да установи механизма на настъпилото ПТП и противоправното поведение на другия участник, което може да се извърши с автотехническа експертиза и свидетелски показания. В този смисъл са решения № 85/28.05.2009г. по т. дело № 768/2008г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 29/07.05.2008г. по т. дело № 535/2008г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 24/10.03.2011г. по т. дело № 444/2010г. на ВКС, ТК, І о. и други. Ако протоколът за ПТП е съставен само по данни на водача на МПС, без посещение на мястото на инцидента от служители на КАТ, същият съставлява доказателство единствено за авторството на направените пред длъжностното лице изявления на водача, но не и за тяхната вярност, тъй като удостоверените факти относно механизма на произшествието не са възприети лично от съставителя. В този смисъл е решение № 98/25.06.2012г. по т. дело № 750/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Съобразно постоянната практика на ВКС въззивният съд е обсъдил протокола за ПТП във връзка с останалите допустими и относими за спора доказателства, изложил е мотиви защо не кредитира показанията на разпитания свидетел П. А. и въз основа на установената съобразно представените доказателства фактическа обстановка е приложил материалноправните норми. В правомощията на съда е да не кредитира някои свидетелски показания като изложи за това съображения, което в настоящия случай е направено съобразно закона и постоянната практика на ВКС.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По релевантните правни въпроси е налице постоянна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника възнаграждение за юрисконсулт в размер 710 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.12.2012г. по в. гр. дело № 9086/2012г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА И. Т. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Г. фонд, [населено място], [улица], ет. 4 сума в размер 710 лв. /седемстотин и десет лева/ – юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.