О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
София, 08.02. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1904 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на И. Б. Б. и Л. А. Б., двамата чрез адвокат Ст. Ч. срещу решение № 69/08.01.2018 г. на Софийски апелативен съд /САС/, ГК, 4 състав по в.гр.д. № 2714/2017 г., касателно отхвърлената част на исковете им за претендирано обезщетение за неимуществени вреди по чл.226 ал.1 КЗ /отм./. С решението на САС след частична отмяна на решение на Софийски градски съд /СГС/ в уважителната му част са отхвърлени исковете на касаторите срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД за отменените размери – за разликата от 60000 лв. до 73332.32 лв. за всеки с лихви и разноски и е потвърдено решението на СГС в останалата му част.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Формулират следните въпроси: „1) Следва ли при определянето на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси? 2) При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношението между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки и констатираното влошено психично здраве? 3) За да е налице съпричиняване следва ли да е установен конкретен принос на пострадалия или е достатъчно да има само предположение за поставяне в риск?“
Ответникът по касационната жалба – „Застрахователно дружество Евроинс“ АД оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 т.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, считано от връчване на препис от постановеното решение на САС /чл.7 ал.2 ГПК/, вместо погрешно изпратен преди това препис от решение на същия състав по спор между други страни /молба от 19.03.2018 г. от ищците, сега касатори до САС/, поради което възражението на ответната страна за просрочие на касационната жалба е неоснователно. Касационната жалба отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС са предявени искове от И. Б. Б. и Л. А. Б. по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за по 200000 лв. за всеки – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им С. И. Б., настъпила на 22.10.2013 г., вследствие на ПТП, настъпило на 13.10.2013 г. по първокласен път А. – Бургас, в резултат на противоправно поведение на М. В. П. като на водач на автобус, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ответника „Застрахователно дружество Евроинс“ АД. Исковете са уважени от СГС за по 73332.32 лв. за всеки от ищците и отхвърлени за разликата до предявените размери. Прието е цялостно обезщетение в размер на по 110000 лв. и съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия С. Б. в размер на 1/3. По жалби на ищците и ответника САС е отменил първоинстанционното решение, в частта в която СГС е уважил исковете над размера от по 60000 лв. до 73332.32 лв. за всеки и в същата част е отхвърлил исковете със законните последици, потвърдил е решението на СГС в останалата му част. САС е определил цялостно обезщетение по 120000 лв. за всеки от ищците и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия в размер на 50%. За да постанови решението си САС е приел установената по делото фактическа обстановка, относно процесното ПТП, виновно причинено от водача на автобуса М. П., осъден по н.о.х.д. за извършено престъпление по чл.343а ал.1 б.“б“ вр. чл.343 ал.1 б.“в“ предл.1-во вр. чл.342 ал.1 НК. Установено е, че ПТП-то е настъпило след 21.00 часа, на прав неосветен участък от пътя. Пострадалият се е движел като велосипедист до осевата линия на платното, попътно на автобуса, без светлоотразителни елементи, а успоредно на него се е движел друг велосипедист, също без светлоотразителни знаци. Автобусът се е движел със скорост от 95 км/ч при разрешена скорост от 80 км/ч на къси светлини, на неосветен участък от пътя. Ударът е настъпил след като автобусът се е опитал да се отклони вляво и да заобиколи велосипедистите и с дясната си част е ударил С. Б.. Изводът на САС за приетото цялостно обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 120000 лв. за всеки от ищците и съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия в размер на 50% е направен след подробно обсъждане на заключението на авто-техническа експертиза за причините на настъпилото ПТП, допуснатите нарушения на правилата за движение от колоездача и водача на автобуса, причинната им връзка за настъпилото ПТП, отношението на пострадалия с ищците, негови родители, тяхната възраст и тежко понесената от тях загуба. САС е изложил подробни съображения относно критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, включително отчитането в пълна степен на конкретните икономически условия, а като ориентир и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция за икономическите условия. Относно приетото съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия САС е посочил допуснатите нарушения от колоездача в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат: управлявал велосипед след 21.00 ч. извън населено място по пътя София – Бургас, без светлоотразители по велосипеда и светлоотразителна жилетка, по средата на платното /чл.79 и чл.80 ЗДвП/, както и след употреба на алкохол с концентрация 1.23 промила /чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП/. Водачът на автобуса от своя страна се е движел със скорост, несъобразена със зоната на осветеност при движение на къси светлини, ако се е движел със съобразена скорост /в случая 80 км/ч/ е могъл да избегне удара. По тези съображения и позовавайки се на т.7 от ТР № 1/2015 г. на ОСТК на ВКС, САС е приел, че водачът на автобуса и колоездачът имат равен принос за настъпване на вредоносния резултат.
Формулираните от касаторите въпроси в изложението им са свързани с приложението на чл.52 ЗЗД и чл.51 ал.2 ЗЗД, във връзка със спора са, но не е налице соченият допълнителен критерий за селекция – чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Обезщетението на пострадалия се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Разликата в присъжданите в съдилищата различни размери на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане произтича от различните факти, специфични за всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона – чл.52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерий за определяне размера на обезщетението за този вид вреда. В този смисъл са указанията, дадени в т.11 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, с които в случая съдът се е съобразил при постановяване на обжалваното решение и е изложил подробни съображения. САС е съобразил възрастта на починалия и неговите родители, родствената връзка между тях – на родители и дете, тежко понесената загуба от тях, конкретните икономически условия, а като ориентир и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент /1-ви и 2-ри въпрос/. В този смисъл приложените от касатора решения на ВКС по други казуси не установяват различие, а съответствие с практиката на ВКС и решението на САС, предмет на касационната жалба. При определяне степента на съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия, САС е извършил конкретна преценка на установените по делото факти при съобразяване с указанията на задължителните за съда ППВС № 17/1963 г. и ТР № 1/2015 г. на ОСТК на ВКС относно наличието на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Доколкото такава преценка е извършена от САС, без изложени предположения, както се поддържа в 3-ти въпрос, този въпрос не е и коректно зададен с оглед изложените мотиви от САС.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част
На основание чл.78 ал.8 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника по жалбата юрисконсултско възнаграждение за изготвяне отговор на касационна жалба в размер на 500 лв. /чл.9 ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 69/08.01.2018 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав по в.гр.д. № 2714/2017 г. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА И. Б. Б. ЕГН 4409257727 и Л. А. Б. ЕГН 4901180632 да заплатят на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК[ЕИК] сумата 500 /петстотин/ лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.