О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
гр.София, 13.01. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1016/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на М. Д. М. от с. Б., общ. Аврен, обл. Варна против решение № 240/04.03.2009 год. по гр.дело № 2295/2008 год. на Окръжен съд- В. , с което е отменено първоинстанционното решение и вместо него е постановен съдебен акт и искът по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е отхвърлен.
Касаторът се позовава на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, защото счита, че съдът се бил произнесъл по съществения материалноправен и процесуалноправен въпрос за допустимостта на доказателствата в производството по установяване притежаваното право на собственост върху земеделска земя, към момента на внасянето й в ТКЗС, в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата, който въпрос бил от значение за точното прилагане на закона.
В подкрепа на твърденията си касаторът цитира съдебна практика.
От ответниците по касационната жалба Община А. и О. с. по земеделие А. , последната изразява становище за нейната неоснователност, поради отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли да й бъдат присъдени разноските за настоящето производство, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.
Касационният съд обсъди касационните доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да приеме за неоснователен и недоказан иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, въззивният съд е приел за допустимо представеното от ищеца писмено доказателство – протокол от проведеното на 03.10.1964 год. в с. Б. заседание на общинска комисия за ТПС за причисляване към ДПФ на земи, собственост на бивши членове на ТКЗС, в който протокол фигурира името Д. М. А. /наследодател на касатора/, с нива от 9 дка и лозе от 1 дка. Обсъждайки съдържанието на протокола и заявената претенция в исковата молба, която е конкретизирана от касатора, като нива от 21 дка, находяща се в с. Б., местност „Д” и при съседи: река К. , плажна ивица, гора и път, съдът е мотивирал изводи за отсъствие на идентичност между имота, посочен в исковата молба и декларираните земеделски имоти в протокола от 1964 год. По отношение на свидетелските показания, изслушани от първоинстанционния съд е изразено становище за тяхната недопустимост, с оглед изменението на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ/ДВ, бр.13/2007 год./, приложимо и към заварените към момента на влизането му в сила производства.
Касационният съд счита за недопустимо обсъждането на цитираните, но не влезли в сила съдебни актове на съдилищата, с поддържания от касатора аргумент за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, защото съдебната практика се формира от всички влезли в сила съдебни решения на съдилищата, независимо от степента им в системата на съдебната йерархия. Понятието „практика на съдилищата”, по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК не включва практиката на административните съдилища, затова касационният съд не обсъжда цитираната от касатора съдебна практика на ВАС.
Цитираното от касатора решение от 10.01.2009 год. по гр.дело/без номер/ на К. окръжен съд, за което има данни, че е влязло в законна сила, е неотносимо към настоящия спор по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, защото неговият предмет е различен – т.е., разгледан е спор по чл.108 ЗС.
Останалите две, влезли в сила решения: от 05.12.2007 год. по гр.дело № 545/2007 год. на Ш. окръжен съд и решение от 05.12.2007 год. по гр.дело № 532/2007 год. на същия съд установяват съдебна практика за недопустимост на писмени доказателства за правото на собственост, с изключение на нотариални актове, което обстоятелство потвърждава, а не е в противоречие със становището на въззивния съд, за недопустимост на свидетелските показания, позовавайки се и на материалноправната норма на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ още повече, че представеното писмено доказателство – протокола от 1964 год. е прието за допустимо и обсъдено, но като недостатъчно идентифициращо спорния имот.
В регулираната от правната норма на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ материя не е настъпило изменение, относно нейното тълкуване, поради установена непълнота, неяснота, или противоречие, за да се налага друго, различно нейно тълкуване, което ще осигури разглеждане и решаване на делата, според точния смисъл на закона, затова касационният съд счита, че не е налице и последното, поддържано от касатора основание, по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горните съображения, след като констатира отсъствие на предпоставките за допускате на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 2 и 3 ГПК, касационният съд присъди в тежест на касатора направените от ответника О с. по земеделие А. разноски за настоящето производство, в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 240/04.03.2009 год. по гр.дело № 2295/2008 год. на Варненския окръжен съд, по касационната жалба на М. Д. М. от с. Б., общ. Аврен, с вх. № 12009/08.04.2009 год.
ОСЪЖДА М. Д. М. от с. Б., общ. Аврен, обл. Варна да заплати на О. с. по земеделие- А. сумата 150/сто и петдесет/лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: