О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
гр.София, 18.01.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1275 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. П. от гр. В., чрез процесуалния й представител адв. М, срещу решение от 05.03.2009г., постановено по гр.д. №36/2009г. на Апелативен съд – Варна, с което е оставено в сила решение от 11.11.2008г. по гр.д. №2463/2007г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от В. Г. П. срещу Р. Т. Н. иск с правно основание чл.92 от ЗЗД.
Жалбоподателката счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Р. Т. Н. не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от В. Г. П. срещу Р. Т. Н. иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на неустойка в размер на сумата 5120лв. по чл.9 договор за заем от 19.10.2002г.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че в чл.9 страните са уговорили краен срок за начисляване на неустойката за забавено изпълнение, докато по делото се претендира неустойка за по-късен период.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е посочен материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата.
Жалбоподателката счита, че след като основното оплакване в касационната жалба е за необоснованост на съдебното решение – касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, от това следва, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3, пр.1 от ГПК. Т.е. счита, че при обжалване на въззивното решение като неправилно поради необоснованост, ще е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Доводите са неоснователни, тъй като за да се обоснове допускането на касационното обжалване, не е достатъчно оплакването за необоснованост на въззивното решение, а е необходимо аргументиране, че е налице и произнасяне по правен въпрос, който налага намесата на касационната инстанция, за да наложи еднаквото му решаване от съдилищата.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 05.03.2009г., постановено по гр.д. №36/2009г. на Апелативен съд – Варна, по касационна жалба на В. Г. П..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: