Определение №52 от по гр. дело №3512/3512 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 52
София, 31.10.2008 година
 
                            В    И   М   Е   Т   О    Н   А    Н   А   Р   О   Д   А
 
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно  заседание на  двадесети  октомври две хиляди и осма  година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
          ЧЛЕНОВЕ:   ВЕСКА  РАЙЧЕВА
           ЖИВА  ДЕКОВА
 
при  участието на секретар 
изслуша докладваното от съдията  БАЛЕВСКА
гр.дело № 3512 /2008  година и за да се произнесе, взе предвид:
 
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба вх.Nо 11086/.08.08.2008 година на Б. Х. Й. от гр. Б. срещу въззивно Решение Nо IV-119 от 02.07.2008 година, постановено по гр.д. Nо 151/2008 година на Бургаския окръжен съд.
С посоченото решение е отменено Решение Nо 1573 от 27. 12. 2007 по гр.д. Nо 2558/2005 година на Бургаския районен съд, в частта по отхвърления иск по чл. 26 ал.1 ЗЗД , заявен от Т. Х. М. и Ф. Х. М. срещу Б. Й. и Х. тодоров М. и е постановено ново решение , с което е прогласена нищожността на сделката по НА Nо 114/2005 г. за дарение на 1/6 идеална част от недвижим имот на основание чл. 26 ал.1 предл.1 ЗЗД. Със същото решение е оставено в сила решението на първата инстанция по уважения иск на Т. М. и Ф. М. по чл. 33 ал.2 ЗС.
Поддържа се, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По делото е представено приложение съгласно изискванията на чл.284 ал. 3 т.1 ГПК, с което жалбоподателят Б. Й. , чрез процесуалния си представител адв. М. М. , мотивира допустимостта на касационното обжалване на посоченото решение на въззивния съд с наличие на основание по см. на чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК. Поддържа се , че с обжалваното решение , съдът се е произнесъл по съществен материално правен въпрос, касаещ основанията и условията за прогласяване нищожността на договора за дарение в хипотезата на чл. 226 ал. 3 ЗЗД, и по който въпрос касационният съд следва да се произнесе с оглед на точното приложение на закона и за развитието на правото, като се сочи и неотносима за хипотезата съдебна практика-Решение 80/65 г. и Решение 33/87 г. ОСГК
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците Т, с което се сочи , че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал. 1 ГПК.
Състав на ВКС – първо отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК/във вр. с чл. 218в ал.1 ГПК-отм./, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., преценено с оглед характера на обективно съединените искове – установителен по чл. 97 ал. 1 ГПК/ отм./ във вр. с чл. 26 ЗЗД с цена на иска от 1 057.20 лв. / съгласно представената данъчна оценка/ и конститутивния иск по чл. 33 ал.2 ЗС с цена на иска 3 171.60.
Настоящият състав намира , че са налице предпоставките на законодателя и относно допустимостта на касационното обжалване, но на основание чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК, макар и поддържано в жалбата като основание по чл. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Релевираният с касационната жалба материално правен въпрос – касаещ основанията и условията за прогласяване нищожността на договора за дарение в хипотезата на чл. 226 ал. 3 ЗЗД, е действително съществен въпрос на процеса , тъй като е пряко свързан с предмета на делото по преюдициалния спор за недействителността на безвъзмездната разпоредителна сделка и този на титулярите в разпоредената с договор за покупко-продажба част.
Повдигнатият въпрос касаещ основанията и условията за прогласяване нищожността на дарение е бил на вниманието на касационния съд, има трайно утвърдена практика за условията при които може да се прогласи нищожността и не се налага уеднаквяване на съдебната практика за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Като приема , че правната интерпретация на закона с обжалваното въззивно решение не налага ново уеднаквяване на съдебна практика и не може да се приеме , че новото разрешение би било от значение за развитие на правото, но констатираното по конкретно повдигнатия съществен материално въпрос противоречие на решението на въззивния съд с трайно установената практика на ВКС- решения по гр.д. Nо 160/2003 г. II г.о. на ВКС, решение по гр.д. Nо 367/2003 г./ на II отд. на ВКС и др. / непубликувани/ , налага извод , че е налице основание за допустимост на касационното обжалване и то такова по см. на чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК.
Съгласно изискванията на закона по двата обективно съединени иска, предмета на въззивното решение дължимата пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси…/ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, е в размер на сумата 84.58 лв..
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК , състав на ВКС- първо отделение на гражданската колегия
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх.Nо 11086/08.08.2008 година на Б. Х. Й. от гр. Б. срещу въззивно Решение Nо IV-119 от 02.07.2008 година, постановено по гр.д. Nо 151/2008 година на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТТА , с която е отменено Решение Nо 1573 от 27. 12. 2007 по гр.д. Nо 2558/2005 година на Бургаския районен съд по отхвърления иск по чл.97 ал.1 ГПК/ отм./ във вр. с чл. 26 ал.1 ЗЗД , заявен от Т. Х. М. и Ф. Х. М. срещу Б. Й. и Х. Т. М. и е постановено ново решение , с което е прогласена нищожността на сделката по НА Nо 114/2005 г. за дарение на 1/6 идеална част от недвижим имот на основание чл. 26 ал.1 предл.1 ЗЗД, както и В ЧАСТТА с която е оставено в сила решението на първата инстанция по уважения иск на Т. М. и Ф. М. по чл. 33 ал.2 ЗС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание …………………………………………., за която дата да се призоват страните, като на жалбоподателят Б. Й. се укаже , че следва да внесе дължимата пропорционална държавна такса за разглеждане на делото по същество по сметка на ВКС в размер на сумата 84.58 лв. /осемдесет и четири и 0.58 лв./ С случай , че тази такса не бъде внесена до датата на съдебното заседание, същата ще бъде събрана по принудителен ред, съобразно чл. 77 ГПК.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 

Scroll to Top