ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 52
София, 06,10,2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 29 септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 467 /2008 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. в. З. от Ш. против решение № 12/5.06.2008 г. по гр.д. № 1886/2007 г. на Софийски АС, с което на основание чл.209,ал.1 ГПК-отм., се: 1. Обезсилва решението на СГС, с което е осъдено У. Б. АД-София да заплати на касатора по частичния иск по чл.59,ал.1 ЗЗД сумата 7 500 щ.д., ведно със законната лихва и разноски, тъй като правоотношенията между страните произтичат от договор за паричен банков влог, сключен в полза на трето лице и под условие-чл.425 във вр. с чл.420 ТЗ., 2. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на СГС.
В приложеното към жалбата по реда на чл.284,ал.3,т.1 ГПК изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, са посочени т.1 и 3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Ответникът по касационното жалба е подал писмен отговор с приложено изложение за недопускане на касационната жалба.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срок.
Твърди се, че същественият процесуалноправен въпрос е за прилагането на чл.209,ал.1,изр.3 ГПК-отм. и правомощията на въззивния съд, който бил решен в противоречие с практиката на ВКС, и е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Обжалваното въззивно решение не е в противоречие с посочената практика на ВКС – чл.280,ал.1,т.1 ГПК. 1. С решение № 167/2004 г. по гр.д. № 394/2003 г. на ВКС-ІІ г.о. е прието, че съдът следва служебно да определи правната квалификация на предявения иск, което в случая е направено от въззивния съд. Правомощията на въззивният съд са изрично и ясно посочени в чл.209,ал.1,изр.3 ГПК-отм., чиято разпоредба е възпроизведена в чл.270,ал.3,изр.3 ГПК. В случая, става дума за едно правомощие при една предпоставка, посочени от закона, и затова не следва да бъдат обсъждани други предпоставки и хипотези, сочени от касатора. 2. Позоваването на т.3 от ТР 1/2001 г. на ВКС е безпредметно, защото тя е във вр. с чл.218б,ал.1,б. “а” и “б” ГПК-отм. Отделно от това, няма спор, че и сега тези въззивни решения подлежат на касационно обжалване, но само когато са налице предпоставките на чл.280 ГПК.
Когато недопустимостта на решението се дължи на постановяване на решение по непредявен пред съда иск, за да отстрани тази грешка на първоинстанционния съд, въззивният съд обезсилва недопустимото решение по непредявения иск и връща делото на първоинстанционния съд, за да постанови дължимото решение по иска, с който е бил сезиран.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – чл.280,ал.1,т.3 ГПК, когато по него няма съдебна практика /задължителна или незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна /не е актуална/ и трябва да бъде изоставена и/или променена. В изложението не са посочени и мотивирани нито един от тези случаи.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска до разглеждане по същество на касационната жалба от К. в. З. от Ш. против решение № 12/5.06.2008 г. по гр.д. № 1886/2007 г. на Софийски АС.
Прекратява производството по т.д. № 467/2008 г. на ВКС-І т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: