О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
София, 01.09.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети и осми април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М. Славчева
т.д.№ 2276/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище [населено място] срещу въззивно решение № 10 от 29.01.2014г. по в.т.д.№ 302/2013 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1424 от 20.07.2013 г. по гр. д. № 9199/2011 г. на Районен съд-Русе за уважаване на предявения от Р. Л. Ц., [населено място] иск срещу касатора с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 6 268.05 евро – договорена неустойка за забава по т. 10 от предварителен договор от 12.12.2007 г. за продажба на недвижим имот в [населено място] за периода от 01.05.2010 г. до 31.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане. Първоинстанционното решение в частта, с която на основание чл.26 ЗЗД е прогласена нищожността на постигната между страните съдебна спогодба по гр.д.№187/2009 г. на Русенския окръжен съд като необжалвано е влязло в сила.
С касационната жалба са въведени доводи за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението на основанията касаторът поставя следните въпроси: 1./ От кой момент произвежда действие едностранното волеизявление за разваляне на договора по чл.87 ЗЗД – отклонение от практиката на ВКС по чл.290 ГПК – след изтичане на предложения подходящ срок за изпълнение; 2./ Не е съобразено изявлението на ищеца по чл.87 ЗЗД, направено в исковата молба по прекратеното дело пред Р. за връщане на дадените по договора суми – противоречие с решения по чл.290 ГПК, според които договорът може да се развали и с исковата молба дори и да не е даден подходящ срок за изпълнение, ако длъжникът не предложи изпълнение в хода на производството; 3./ Ако отправеното волеизвяление за разваляне по чл.87 ЗЗД е породило действие, може ли то да бъде оттеглено – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК – изрично или чрез конклудентни действия. Счита, че това може да се осъществи само писмено; 5./ Има ли право изправната страна, развалила договора да претендира неустойка за забава след датата на разваляне на договора; 6./ Представлява ли виновно неизпълнение неосъществената от продавача сделка поради наложена възбрана върху имота по реда на ЗОПДИППД, производството по което все още не е приключило.
Ответникът по касация Р. Л. Ц. поддържа, че липсват основанията по чл.280, ал.1 ГПК, а по същество оспорва жалбата като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания резултат, въззивинят съд приел от фактическа страна, че на 12.12.2007 г. между страните по спора е сключен предварителен договор, по който ответникът се задължил да продаде на ищеца апартамент в новострояща се сграда в [населено място] срещу цена 63 000 евро с включен ДДС, платима по план, уговорен в т.3 от договора. Крайният срок за снабдяване на продавача с разрешение за ползване на новата сграда, сключване на окончателен договор за покупко-продажба и предаване на владението на купувача – 30.10.2008 г. не бил спазен, като същата е въведена в експлоатация на 10.02.2011 г. За това неизпълнение в полза на купувача е уговорена неустойка в размер на 2% месечно върху внесените от него суми.
С влязлото в сила първоинстанционно решение на основание чл.26 ЗЗД е прогласена нищожността на постигната между страните съдебна спогодба по гр.д.№187/2009 г. на Русенския окръжен съд, образувано по предявен от ищеца иск срещу ответника за връщане на платените по договора суми поради едностранното му разваляне, извършено с негова покана от 28.11.2008 г. поради виновната невъзможност на продавача да изпълни задълженията си по него. С признатата за нищожна спогодба ищецът се задължил да плати неизплатения остатък от цената по договора, прихванати със задължението на ответника за неустойка, а последният се задължил да прехвърли собствеността върху имота в 7-дневен срок от вдигане на възбраната върху сградата, наложена по реда на ЗОПДИППД.
С нотариална покана от 03.04.2009 г. ответникът уведомил купувача че разваля договора, считано от 10.04.2009 г. поради неизпълнение на задължението му да плати в срок до 20.09.2008 г. сумата 18 900 евро Същевременно в отговора си по чл.131 ГПК заявил, че отправеното до него изявление не е породило действие за разваляне на договора, тъй като не му е бил даден подходящ срок за изпълнение.
По преюдициалния за спора въпрос съдът подчертал явната непоследователност и неяснотата на твърдението на продавача дали счита договора за развален на основание чл. 87 ЗЗД. Подобна непоследователност и неяснота е констатирана и в изявленията на ищеца, който в исковата молба до Русенския окръжен съд, по която е образувано гр. дело № 187/2009 г. е твърдял, че предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот е развален с нотариална покана от 28.11.2008 г.
Счетено е, че поддържането на настоящия иск е несъвместимо с изявлението за разваляне на договора от страна на купувача, тъй като задължението за неустойка за забава по чл. 10 от предварителния договор е предвидена с оглед очаквано, но забавено изпълнение на целта на договора и ако той се развали, задължението за тази неустойка така, както е уговорена, отпада. От друга страна едностранното изявление на ответника за разваляне на договора поради виновно неизпълнение на задължение на купувача-ищец според съда не е породило правно действие, след като няма изявление на последния за промяна на срока на тази вноска.
За да обоснове решаващият си извод, че предварителният договор не е развален съдът е съобразил конклудентните действия на двете страни и преди всичко предаването на ключа и настаняването на ищеца в апартамента за ползване, което спорен него показва, че страните са изоставили взаимните изявления за разваляне на предварителния договор и са решили да го изпълнят, както и че интересът им от пълно изпълнение не е отпаднал. В момента сградата е завършена и е разрешено ползването й. Апартаментът е физически готов самостоятелен недвижим имот, собствеността върху който може да бъде прехвърлен с нотариален акт. Окончателен договор за покупко-продажба във формата на нотариален акт не е сключен до момента, от което е направен извод за основателност на претенцията на ищеца. Възражението на ответника, че е налице обективна причина за това – наложената възбрана по отношение на жилищната сграда и наличието на висящ спор по гр. д. № 4222/2011г., І г.о., ІІ с-в по описа на СГС е счетено за неоснователно по съображения, че възбраната е наложена и делото е образувано след като ответникът вече е бил в забава да изпълни задълженията по предварителния договор до 30.10.2008 г., а ако бе изпълнил задължението си своевременно, процесният апартамент не би попаднал в онази имуществена маса, за която има съмнение, че е придобита в резултат на престъпна дейност.
С оглед на така установените факти съдът е приел, че юридическият факт, от които произтича правото на неустойка, е установен по делото. Размерът й е изчислен с оглед платените по споразумението суми и периода от датата на подписване на споразумението/когато са прихванати суми с неустойката, дължима от ответника/ до датата на предявяван на иска. След прихващането на насрещните задължения по спогодбата ищецът оставал да дължи от продажната цена сумата 7 339,95 евро. С исковата молба ищецът направил ново прихващане на своето задължение за 7 339,95 евро с насрещното задължение на ответника за неустойка 13 608 евро, в резултат на което счел за основателен иска по чл.92, ал.1 ЗЗД в размер на разликата 6 268,05 евро.
Настоящият състав намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първите пет въпроса в изложението са относими съм предпоставките на чл.87, ал.1 ЗЗД за разваляне на договора, начина упражняване на това право и на дължимостта на неустойка за забава. При категоричния извод, направен с обжалваното решение, че предварителният договор не е развален, поради което страните продължават да са обвързани от него, респ. дължат изпълнение на задълженията си, следва да се приеме, че тези въпроси не са релевантни за изхода на спора. След като не е осъществена основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, за касационния съд отсъства задължение да обсъжда сочените от касатора допълнителни предпоставки по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по тези въпроси.
Последният от поставените материалноправни въпрос е по приложението на чл. 81, ал. 1 ЗЗД във връзка с освобождаването на длъжника от отговорност, когато невъзможността за изпълнение се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. По отношение на този въпрос, обаче, не е изпълнено нито едно от визираните в чл. 280, ал. 1 ГПК изисквания. Постановявайки своя съдебен акт, въззивният съд не се е отклонил от смисъла и съдържанието на закона и действуващата съдебна практика. При извършената от него преценка на релевантните за предмета на спора факти и обстоятелства е достигнал до извода, че ответникът, сега касатор е изпаднал в забава преди налагане на възбраната и образуването на делото пред СГС, поради което не се е налагало обсъждането на сега поставения от него въпрос. Това налага да се приеме, че същият няма обуславящо значение за изхода на спора и не отговаря на основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, което изключва необходимостта и задължението за обсъждане на сочения от касатора селективен критерий.
Изложеното налага да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за достъп на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 10 от 29.01.2014г. по в.т.д.№ 302/2013 г. на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: