1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
С., 10.04. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 322 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. И. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. Х. от АК-П., против въззивно решение № 487 от 02.10.2013 г., постановено по в.гр.д. № 833 по описа за 2013 г. на Плевенския окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 59 от 30.04.2013 г., постановено по гр.д. № 8/2013 г. на Левченския районен съд, и е отхвърлен предявеният иск за установяване на трудов и осигурителен стаж с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред/З./ от Л. И. П. срещу ТП на НОИ [населено място] и ТП „Държавно горско стопанство” [населено място], за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е работил в „Държавно горско стопанство” [населено място] в периода от 07.04.1973 г. до 25.02.1974 г., на длъжността „технически ръководител на обект” на пълен работен ден.
К. поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което моли да бъде отменено и постановено друго, с което искът му за установяване на трудов и осигурителен стаж да бъде уважен. В изложение на основанията за допустимост по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът сочи като основание за допускане на касационното обжалване хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, и т. 3 ГПК, но не извежда материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора, по който се е произнесъл възивният съд в противоречие с практиката на ВКС и който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото отнасящ се до непризнаването на представеното удостоверение № 1020/05.09.2012 г. на ТП на Д.-С., извлечения от трудови книжки № 148/1973 г. и № 3/1989 г. на ИП „Атомна енергетика” [населено място] и справка от 1998 г. на ИП „Атомна енергетика” [населено място]. Не е представена задължителна съдебна практика, на която приетото от въззивния съд в обжалваното решение да противоречи, както и обосновка за приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, която хипотеза в случая е заявена бланкетно.
Ответникът по касационната жалба, ТП на НОИ [населено място], чрез процесуалния си представител гл. юриск. Е. Р. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба като неоснователна като излага и съображения за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Ответникът по касационната жалба ТП „Държавно горско стопанство” [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд по неоценяем иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред и е депозирана в срока по чл. 283 ГПК.
В. съд е отхвърлил предявеният иск за установяване на трудов и осигурителен стаж с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, като е приел, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване, че през процесния период от 07.04.1973 г. до 25.02.1974 г., е работил на длъжността „технически ръководител на обект” на пълен работен ден в „Държавно горско стопанство” [населено място]. Приел е, че в случая не е изпълнено изискването на чл. 6, ал. 1 З., съгласно което по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и които са издадени от работодателя, при който е придобит стажът и по време на полагането му. В тази връзка е приел, че свидетелските показания на А. Ш. и А. Д. са недопустими, тъй като представените писмени доказателства от ищеца – извлечения от трудовите му книжки от 1973 г. и 1989 г., както и справка за трудовия му стаж от 1998 г., не изхождат от работодателя му, при който е придобит претендираният трудов стаж и по време на полагането му, така както изисква нормата на чл. 6, ал. 1 и ал. 4 З., поради което е отхвърлил иска с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 1, ал. 1, т. 3 З. като неоснователен.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3.
В конкретния случай неконкретизирането от страна на касатора на правен въпрос от материално и/или процесуално естество, по който се е произнесъл въззивния съд и който да е от значение за изхода на спора, не дава възможност на настоящата инстанция да извърши преценката за наличие на законово определените предпоставки за допускане до касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. След като липсва изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Релевираните в изложението твърдения за неправилни изводи на въззивния съд при преценка на доказателствения материал във връзка с приложението на чл. 6, ал. 1 З. – писмени доказателства, неизхождащи от работодателя, при който е придобит претендирания трудов стаж и по време на полагането му и във връзка с това допустимостта на свидетелските показания, биха обосновали евентуалното касиране на обжалваното решение като неправилно, поради необоснованост по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, какъвто не е настоящият случай.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 487 от 02.10.2013 г., постановено по в.гр.д. № 833 по описа за 2013 г. на Плевенския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 11477 от 12.11.2013 г. на Л. И. П. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: