О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
гр. София, 11.05. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и петнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 1211/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Д. Р. против решение от 29.10.2014 г. по в. гр. д. № 1278/2014 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 16.05.2014 г. по гр. д. № 8116/2013 г. на Районен съд – [населено място].
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, необосновано и е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответникът по жалба П. В. Р. чрез адв. М. М. подава писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който смята, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, алтернативно на това смята касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Касаторът следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./ .В случая касаторът не е формулирал правен въпрос, с посочената характеристика. Касационният съд няма правомощието да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства. Противното би нарушило диспозитивното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба. Съдът може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, но не и да го формулира.
В случая касаторът е посочил, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС- Решение №37/1967 г. на ОСГК на ВС на РБ, но по какъв въпрос е налице това противоречие, не е посочено .
Доколкото посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.
С оглед на това не се налага обсъждането на допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл.280,ал.1, т.1 и 3 ГПК, бланкетно посочени от касатора.
С оглед изхода на настоящето производство касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените в производството разноски в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение, удостоверено като договорено и заплатено с договор за правна защита и съдействие, представен по делото.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.10.2014 г. по в. гр. д. № 1278/2014 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 16.05.2014 г. по гр. д. № 8116/2013 г. на Районен съд – [населено място].
ОСЪЖДА Т. Д. Р. от [населено място],[жк]да заплати на П. В. Р. разноски за тази инстанция в размер на сумата от 1000 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: