4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
София, 13.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1208 по описа за 2019 год. за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. Е. Р. чрез адв.Г. С. против решение № 2405 от 16.10.18г.по гр.дело № 6341/17г.на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 21.06.17г.по гр.дело № 12234/15г. на Софийски градски съд,І -16 състав. С него са отхвърлени исковете, предявени от същата страна против Столична община с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата 25 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат на инцидент с велосипед на 20.05.15г.в [населено място], при сблъсък с фонтана на пресечната точка на [улица]и [улица], както и сумата 647.40 лв обезщетение за имуществени вреди.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят сочи основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните въпроси:1.Лицето, което се е ударило във фонтан, предназначен за задоволяване на естетическите потребности на пешеходците,извършило ли е нарушение на предписаните правни норми,като е управлявало велосипед на пешеходна зона,въпреки липсата на знак Г15”Задължителен път само за пешеходци”; 2.Следва ли общината да носи отговорност за вреди,причинени на лице,което при пресичане на кръстовище с велосипед,се е ударил във фонтан, предназначен за задоволяване на естетическите потребности на пешеходците,без да е поставен пътен знак Г15,че пресичаният участък е предвиден само и единствено за пешеходци; 3.Доколкото ответникът не е доказал своето невиновно поведение,съобразно обърнатата доказателствена тежест по чл.45 ал.2 ЗЗД, то следва ли да се предполага виновното бездействие на ответника; 4. Как решаващият съд е приел, без да са ангажирани доказателства, че съответното съоръжение е безопасно и изградено съобразно изискванията за хигиена и опазване на живота и здравето на хората според чл.169 ал.1 т.3 и т.4 ЗУТ; 5.По какъв начин се приема,че [улица]е пешеходна зона, въпреки липсата на липсата на знак Г15 „Задължителен път само за пешеходци” и как характерът на пешеходна зона може да бъде приет за известен.
Ответникът по жалбата не заявява становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 20.05.15г.около 22.30ч.,управлявайки велосипед по [улица]в [населено място], ищецът Р. Р., като навлязъл в пешеходната зона по [улица]на пресечната точка с ул.”П., , внезапно се ударил във фонтана и паднал до него, в резултат на което претърпял описаните в показанията на св.Р. и заключението на вещото лице д-р К. неимуществени вреди, както и имуществени такива, под формата на разходи за оперативно лечение и потребителска такса в лечебно заведение.Прието е от заключението на вещото лице Б., че фонтанът е изграден съгласно одобрен инвестиционен проект въз основа на разрешение за строеж; осветлението по [улица]също е изпълнено въз основа на одобрен инвестиционен проект и отговаря на изискванията за осветеност на улични пешеходни пространства.
При тези данни по делото въззивният съд е приел, че не е осъществен фактическия състав на чл.49 ЗЗД, за да може да бъде успешно проведен предявеният иск.Изложени са съображения,че ищецът като водач на велосипед,чрез своите действия е нарушил въведената с чл.141 ал.6 ППЗДвП забрана за преминаване на велосипедисти в пешеходна зона, каквато е [улица], включително мястото, където е настъпил инцидентът.Освен това е прието,че е нарушил и разпоредбите на чл.102 и чл.140 ППЗДвП, с които ако бе съобразил поведението си и се бе движил бавно и в дясно, не би предизвикал сблъсък с архитектурния елемент.Ето защо, е направен извод, че липсва бездействие от служители на общината, което да е от естество да ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответната община за претърпените от ищеца вреди
Настоящият състав на ІV г.о. на Върховния касационен съд намира, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол – разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото,когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.По приложението на института на непозволеното увреждане има трайна и непротиворечива съдебна практика.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Посочените от жалбоподателя въпроси са фактически и се отнасят до формиране на вътрешното убеждение на съда при преценката на събраните доказателства за това налице ли е хипотезата на чл.49 ЗЗД за успешното провеждане на иска.Въпросите се фокусират върху обстоятелството дали е доказано ,че [улица]е пешеходна зона. Самият ищец в исковата си молба е твърдял,че зоната по [улица],в т.ч.мястото,където е настъпил инцидентът,е обособена като пешеходна, този факт не е бил спорен между страните.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на касация.Необосноваността на съдебното решение може да бъде предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,на само след допуснато касационно обжалване.
В частта, с която се обжалва въззивното решение по претенцията за имуществени вреди, на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане,тъй като цената на иска е под 5000лв.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Р. Е. Р. срещу решение № 2405 от 16.10.18г.по гр.дело № 6341/17г.на Софийски апелативен съд в частта,с която се отхвърля претенцията за обезщетение за имуществени вреди в размер на 647.40 лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2405 от 16.10.18г. по гр.дело № 6341/17г.на Софийския апелативен съд в останалата му част.
В частта,с която касационната жалба е оставена без разглеждане,определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.