О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 520
София,.14.=0.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на пети август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 97/2009 година
Производство по чл.274, ал.2, пр.1 ГПК, образувано по частна жалба на П. А. Р. , действащ като Е. с фирма “П” срещу определение от 16.03.2009 г. по гр.д. № 939/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му за изменение по реда на чл.192, ал.2 ГПК (отм.) на постановеното по същото дело определение от 02.06.2008 г. в частта за разноските му.
В жалбата се инвокират оплаквания за процесуална неправилност на определението, като се подържа, че производството се движи по процесуалния ред на сега действащият, а не по отменения Граждански процесуален кодекс. Поддържа се освен това, че в противоречие с трайната съдебна практика с определението, чието изменение в частта за разноските е отказано, са присъдени такива в полза на противната страна служебно, без да са били поискани.
Ответникът “К” А. не е депозирал отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение, чиято обжалваемост изрично е предвидена в чл.248, ал.3 ГПК и е процесуално допустима.
Обжалваното определение е правилно.
Правилно въззивният съд е приел, че разноски в полза на ответника се присъждат само в случай, че са поискани до приключване на съдебното производство. Процесуалната норма на чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) изрично предвижда, че ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Тази разпоредба е преповторена в чл. 78, ал. 4 ГПК, който действа в настоящия момент. Следователно за крайния резултат по направената претенция за разноските и то след постановяването на съдебен акт, с който се слага край на съдебното производство, е без значение кой процесуален ред се прилага, като и при двата случая е необходимо страната да е направила искане за присъждането им.
В разглеждания случай ответникът е заявил искане за присъждане на разноските по делото още пред първата инстанция. То е поддържано и в въззивната му жалба, по повод на която висящността на производството е пренесено пред Софийски апелативен съд. Като е съобразил горното, законосъобразно с определението за прекратяване на производството, постановено на основание чл.119, ал.2 ГПК (отм.) поради отказ от иска от настоящия жалбоподател, въззивният съд е присъдил направените от ответника по делото разноски за двете инстанции.
Изложеното позволява да се приеме, че Софийски апелативен съд не е имал основание за измени постановеното от него определение в частта за разноските му и като е оставил без уважение молбата по чл.192, ал.2 ГПК (отм.) на настоящия жалбоподател, съдът е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.03.2009 г. по гр.д. № 939/2008 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: