3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
С., 15.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 680/2011 година
Производство по чл.274, ал.2, изр.1 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. А. Г. в качеството му на [фирма], [населено място] срещу разпореждане № 1207 от 31.05.2011 г. по гр.д.№ 58/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е върната касационната му жалба срещу решението от 14.03.2011 г., постановено по същото дело.
В частната жалба са изложени съображения за допуснати нарушения на процесуалния закон, поради което се иска отмяна на определението като неправилно.
Ответната страна [фирма] оспорва частната жалба по съображения, изложени в депозирания в срока и по реда на чл.276 ГПК писмен отговор.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
В съобразителната част на обжалваното разпореждане е посочено, че обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело с предмет предявен иск по чл.422 ГПК за установяване съществуването на парични вземания по издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение в размер на сумата 2 625.84 лв. главница и на 375.25 лв. като обезщетение за забава в плащането й, поради което съгласно чл.280, ал.2 ГПК същото е изключено от касационен контрол. Изложено е, че разпоредбата на § 25 от ПЗР на ГПК (ДВ бр.100/21.12.2010 г.) не намира приложение, тъй като въззивният акт е постановен на 18.04.2011г.
Разпореждането е правилно.
Доводите на частния жалбоподател, че релевантно за допустимостта на касационния контрол е обстоятелството, че исковото производство се е развило при действието на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията преди изменението му, поради което въззивното решение не било изключено от касационен контрол са неоснователни.
Тълкуването на § 25 от ПЗР на ЗИДГПК, според който по действащия до изменението на чл.280, ал.2 ГПК процесуален ред се приключват висящите производства, без тази висящност да е обвързана от законодателя с момента на сезирането на съд с искане за разрешаване на конкретен спор, налага извода, че цитираната преходна разпоредба не визира висящите производства въобще, а само висящите в касационната инстанция.
Висящността на делото пред ВКС възниква от момента на подаване на касационната жалба пред администриращия я съд, към който момент следва да се извършва и преценката на нейната допустимост с оглед на установения с новата процесуална норма праг за достъп до касационен контрол. В конкретния случай касационната жалба, с която се иска отмяна на въззивно решение по търговско дело с цена на всеки един от обективно съединените искове под 10 000 лв., е подадена след влизане в сила на ЗИДГПК, обн. ДВ бр.100/21.12.2010 г., обстоятелство, обуславящо извод за нейната недопустимост. До същия извод е достигнал и въззивният съд, поради което разпореждането му за връщане на касационната жалба следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1207 от 31.05.2011 г. по гр.д.№ 58/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: