О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
гр. София, 19.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1227/18г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Й. Г. от [населено място], Р. област срещу въззивно решение № 35 от 18.04.17г., постановено по в.гр.д.№ 54/17г. на Разградския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С решение № 173 от 20.10.2016г. по гр.д.№ 184/16г. на Кубратския районен съд, което не е обжалвано и е влязло в сила, е отхвърлен като неоснователен предявеният от В. Й. Г. против С. Й. С. иск с правна квалификация чл. 29., ал.3 СК за определяне на по-голям дял поради значително по-голям принос в придобиване на семейното имущество в размер на 90% за ищцата и 10% за ответника.
За да отхвърли иска, районният съд е приел, че страните са бивши съпрузи, които са придобили по време на брака им апартамент и лек автомобил, заплатени изцяло със заемни средства, като за изплащането на получените кредити бившите съпрузи са солидарно задължени съгласно чл.32, ал.2 СК. Посочено е че връщането на заемите единствено от ищцата може да породи само облигационни претенции спрямо бившия съпруг, но няма отношение към собствеността на закупените със заемните средства вещи.
В срока за обжалване ищцата в първоинстанционното производство е поискала допълване на постановеното решение, поради това, че съдът не се е произнесъл по цялото направено искане, а именно, че приносът й надхвърля значително приноса на ответника, заедно със следващите се разноски и такси по делото в т.ч. и по процесуалните последици от бездействието на ответника по см. на чл.133 ГПК, предвид неподаването на отговор на исковата молба в законовия срок. Направено е и искане за тълкуване на решението като съдът поясни на ищцата по каква причина е разгледал непредявени от страните кредитни отношения, а не се е произнесъл по очевидната липса на принос на ответника и дали то постановява облигационни задължения на ответника в размер на претенциите на ищцата.
С решение № 204 по посоченото дело на районния съд исканията по чл.250 и чл.251 ГПК са оставени без уважение, а с обжалваното решение на Разградския окръжен съд първоинстанционното решение е потвърдено, като е прието, че в случая не са налице хипотезите на непълно и неясно решение, което да бъде допълвано или тълкувано, тъй като съдът се е произнесъл по предявения иск и не е налице негов пропуск за произнасяне по част от спорния предмет, като и налице ясно изразена воля за неговото отхвърляне. В допълнение е посочено, че неподаването на писмен отговор в срока по чл.131 ГПК не преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да изрази становище по представените от ищеца доказателства, респ. че не съществува презумпция, че неподаването на отговор в срок прави иска основателен или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл.154, ал.1 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1. Допустимо ли е да не се допълни съдебното решение с произнасяне на съда по иска, след като съдът е изяснил какво субективно право се защитава, след като са налични факти и доказателства за значим принос на съпругата и може ли съдът да се откаже да се произнесе по иска на базата на евентуални тълкувания на приложението на закона на някоя от страните, а ако се произнесе само за един частен случай на защитаваното субективно право на базата на тълкуване на страните, то това не се ли явява отказ от правосъдие, чрез отказа да се допълни съдебното решение в частта му, в която съдът не се е произнесъл и може ли отказът от правосъдие да се поправи чрез въззивна жалба, при неясност за причините за такова произнасяне и 2. Може ли при неясното и поискано тълкуване съдът да откаже да го даде и мълчаливо да не се произнесе по това искане, а въззивната инстанция да сочи, че не е било необходимо такова произнасяне, защото на съда било ясно какво е имал предвид, особено пък при наличния отказ за неприлагане на процесуалните правила на чл.131 и чл.154 ГПК, а въззивният съд има ли правомощия да тълкува ограничително правата на ищеца и да разширява на базата на неглижирано процесуално поведение правата на ответника. Подържа се, че поставените въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба, в приложимата редакция преди изменението, обн.ДВ, бр.86/17г. с оглед датата на подаване на касационната жалба – 19.05.17г. и § 74 ПЗР ЗИДГПК, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван противоречиво от съдилищата; от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в цитираната разпоредба. Поставеният от касатора правен въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /т.1 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/.
В случая поставените от касатора въпроси не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване, тъй като по отношение на тях не са налице посочените предпоставки за това. Същите са формулирани съобразно твърденията на касатора и не съответстват на съображенията на съда за постановяване на решението и на данните по делото и по тях не е налице произнасяне.
Освен това касаторът не се позовава на противоречие с никаква практика, нито са изложени никакви доводи за обосноваване на значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането им от касационната инстанция, с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването й, съгласно дадените в т.4 на посоченото тълкувателно решение разяснения, които предпоставки не са налице. По въпросите в кои случаи е налице непълно или неясно решение съществува константна практика на ВКС, с която въззивното решение е съобразено.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 35 от 18.04.17г., постановено по в.гр.д.№ 54/17г. на Разградския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: