О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
гр. София, 19.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 4497 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 662 / 04.07.2013г. по в.т.д. № 772/2013г. на Окръжен съд – Варна, с което е обезсилено решение № 260 / 18.01.2013г. по гр.д. № 8020/ 2011г. на Районен съд – Варна, прекратено е производството по иска по чл.124, ал.4 ГПК и са присъдени разноски по делото в полза на ответника.
В касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно. Поддържа се, че въззивният съд неправилно се е позовал на Тълкувателно решение № 5 / 18.10.2012г. по тълк. д. № 5/ 2011 на ОСГТК на ВКС, тъй като ищецът не обосновава правния си интерес от завеждането на делото с възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производство по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът да е пропуснал срока за оспорването му по чл.193, ал.1 ГПК. Сочи се, че в исковата молба правният интерес на ищеца от предявяване на иска по чл.124, ал.4 ГПК се извежда от необходимостта за предотвратяване на възможността ответникът, А. Д., да представя документа пред районния съд с цел да се снабди със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, както и с оглед обстоятелството, че въз основа на използването на документа /анекс с нотариална заверка на подписите/ са образувани изпълнителни производства срещу ищцовото дружество – касатор във връзка с издадените заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листи по няколко заповедни производства. Излагат се и доводи, че окръжният съд не е взел предвид твърденията във въззивната жалба на самия ответник по искове за това, че ищецът е оспорил по реда на чл.193 ГПК процесния анекс в производството по иска по чл.422 ГПК по гр.д. № 650/ 2011г. по описа на Районен съд – Севлиево, което е спряно, на основание 229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване на спора по настоящото дело.
Допускането на касационното обжалване се основава на всички предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът, А. Д., сочи, че не са налице основанията за допускане на касационния контрол, а при евентуалното му допускане, се иска потвърждаване на атакувания акт. Поддържа, че в исковото производство по гр.д. № 650/ 2011г. касаторът е направил в срок по реда на чл.193 ГПК оспорване на истинността на процесния анекс, което е основание за недопустимост на предявения по-късно иск по чл.124, ал.4 ГПК относно същия документ, като се позовава на мотивите на Тълкувателно решение № 5 / 18.10.2012г. по тълк. д. № 5/ 2011 на ОСГТК на ВКС, според които при оспорване по чл.193 ГПК, спорът за истинността на документа се решава със сила на пресъдено нещо, поради което не може да бъде предмет на последващо исково производство. Претендира заплащане на направените по настоящото дело разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да обезсили първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че за ищеца липса на правен интерес от завеждането на иска по чл.124, ал.4 ГПК. Според решаващия състав, анексът, във връзка с който е предявен иска по чл.124, ал.4 ГПК, е послужил като основание за издаване на четири заповеди за незабавно изпълнение /всяка за част от вземането по анекса/, във връзка с три, от които е констатирано образуване на изпълнително производство. Окръжният съд е счел, че правният интерес от воденето на иска по чл.124, ал.4 ГПК се обосновава с издаването на заповед за незабавно изпълнение № 350 / 17.05.2011г. и изпълнителен лист на 18.05.2011г. по ч.гр.д. № 640 / 2011г. на РС-Севлиево. Направен е извод, че длъжникът е следвало да реализира правата си в установителното производство по чл.422 ГПК, тъй като съгласно разпоредбата на чл.414 ГПК, на длъжника в заповедното производство е предоставена възможност да възрази срещу издадената заповед и ако не стори това в законоустановения срок, той губи възможността да възрази, че не дължи плащане, включително и чрез оспорване на истинността на представения в заповедното производство документ, тъй като се преклудират всички възражения и заповедта се стабилизира. От друга страна, въззивната инстанция се е позовала и на това, че във връзка с възражение на касатора по чл.414 ГПК по заповед за незабавно изпълнение № 1302/ 22.122010г. по ч.гр.д. № 2042/ 2010г., е образувано исково производство по реда на чл.422 ГПК – гр.д. № 605/ 2011г. на Районен съд- Севлиево, по което е приел, че няма оспорване от касатора – ответник по този иск, по реда на чл.193 ГПК в законоустановения срок на истинността на процесния анекс. Въз основа на това, решаващият състав е приел, че приложение намира, даденото в т.1 от Тълкувателно решение № 5/ 2012г. по тълк.д. № 5/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, за недопустимост на иска за установяване на неистиност на документ по чл.124, ал.4 ГПК, когато ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производството по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но истинността му не е била оспорена в срок.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че приетото във въззивното решение, че искът за установяване на неистинност на документ е недопустим, когато ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производството по висящ исков процес, в който документът е бил представен, е в противовес на указанията, дадени с т.1 от Тълкувателно решение № 5/ 2012г. по тълк.д. № 5/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, изискващо ищецът да е пропуснал срока за оспорването на документа по чл.193 ГПК, каквото се поддържа, че в случая не е налице. Поддържа се, че по отношение на въпроса за наличието правен интерес от иска по чл.124, ал.4 ГПК, е налице и допълнителният критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК., но доколкото позоваването е на определения на ВКС по чл.274, ал.3 ГПК, с оглед Тълкувателно решение №2/ 2011 по тълк.д. №2/ 2010г. на ОСГТК на ВКС, правното основание на допълнителната предпоставка отново е чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Въпросът за правния интерес от установителния иск по чл.124, ал.4 ГПК не е разрешен в противоречие с цитираното тълкувателно решение, тъй като въззивната инстанция е приела, че анексът, чиято неистинност се иска да бъде установена в частта за нотариалната заверка, е бил представен с исковата молба, но не е бил оспорен от касатора по реда на чл.193 ГПК в производството по чл.422 ГПК, образувано във връзка с първото заповедно производство, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК въз основа на анекса. Във фазата на селектиране на касационната жалба ВКС не може да обсъжда дали преценката на съда за липсата на оспорване по чл.193 ГПК на анекса в производството по чл.422 ГПК е правилна, тъй като това е основание за касиране на решението, различно от основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК за допускане на касационния контрол. Основанията по чл.281, т.3 ГПК са относими за правилността на акта, поради което могат да бъдат взети предвид само, ако решението бъде допуснато до касация, като те не са предмет на фазата на селектиране на касационната жалба. Не е формулиран и процесуалноправен въпрос от жалбоподателя относно правомощията на въззивната инстанция, свързани с обсъждането на доказателствата по делото и твърденията на страните. Освен това, липсата на правен интерес от завеждането на иска по чл.124, ал.4 ГПК е изведена от въззивния съд и от стабилизиране на заповедта за изпълнение, по четвъртото заповедно производство, поради липса на възражение по чл.414 ГПК, на която заповед се позовава ищецът в исковата молба, по който въпрос, самостоятелно обуславящ изхода на делото, също не е наведен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол на обжалваното въззивно решение.
Предвид изхода на делото, на ответника по жалбата, следва да бъдат присъдени направените от него разноски за настоящото производство в размер на 2000 лева- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 662 / 04.07.2013г. по в.т.д. № 772/2013г. на Окръжен съд – Варна,
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], ет.3, ап.9, да заплати на А. М. Д., ЕГН [ЕГН], направени по делото разноски в размер на 2000 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.