О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№520
гр.София, 19.07. 2011 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Л. И.
търговско дело под № 430/2010 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Ст.М. от АК-П. срещу решението на Софийски апелативен съд № 1613/23.12.2009 год., постановено по гр.дело № 2252/2009 год. С това решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски окръжен съд, търговско отделение, 4 състав № 494/16.07.2009 год. по гр.дело № 130/2009 год., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор срещу [фирма] [населено място], обл.С. иск по чл.195, ал.1, пр.първо във вр. с чл.193, ал.1, пр. второ ЗЗД за сумата 50 847,04 лева-стойност на закупена и върната в склада на продавача част от стока по фактура [ЕГН]/06.11.2008 год.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът поставя редица материалноправни и процесуални въпроси, касаещи правата на купувача на стока с недостатъци и правните последици предвидени в чл.195, ал.1 вр. с чл.193 ЗЗД, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, обосновавайки основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат П.Ч. от САК изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, че поставените въпроси са ирелевантни за изхода на спора, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото, намира че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва от ВКС с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при съобразяване с указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу [фирма] иск по чл.195, ал.1, пр.първо във вр. с чл.193, ал.1, пр.първо ЗЗД за сумата 50 847,04 лева, претендирана като стойност на върната от купувача стока с недостатъци по фактура № [ЕГН]/06.11.2008 год. Анализирайки в цялост събрания доказателствен материал съдът е приел, че по делото липсват каквито и да било доказателства, че закупената стока /замразени гъби „манатарка/ по процесната фактура е била с недостатъци. Няма предявена писмена или устна рекламация от страна на купувача относно качеството на продукцията, а и сам той твърди в исковата си молба най-общо, че „стоката не отговаряла на неговите фирмени изисквания за качество”. По делото няма данни, които да установяват твърдения факт, че при сключване на сделката ищецът е предявил пред ответника някакви специални изисквания, поради което в решението е прието, че продавачът е изпълнил задължението си по чл.64 ЗЗД като е престирал вещ от средно качество. Това се потвърждава и от съдържанието на съставения на 27.02.2009 год. протокол на [фирма], от който е видно, че констатираните несъответствие и частични повреди на прегледаната стока са следствие пресортиране и преманипулиране при товаренето и транспортирането й /дейности извършени от служители на ищеца/, а не са резултат от влошени качествени показатели на самата продукция. Допълнително съображение за отхвърляне на иска е и доказания по делото факт, че видно от двустранно съставения приемно-предавателен протокол процесната стока не е върната като некачествена, а е била приета на отговорно пазене в склада на продавача за временно съхранение с оглед реализацията й на пазара от страна на купувача.
При тези фактически данни и с оглед съдържанието на касационната жалба релевантен за изхода на спора е само поставения материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.195, ал.1 във вр. с чл.193 ЗЗД и правата на купувача при продажба на стока с недостатъци. По отношение на този въпрос, обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предвид наличието на утвърдена задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в ТР № 33/01.11.1973 год. на ОСГК на ВКС, на която обжалваното решение не противоречи. Съгласно константната съдебна практика, отговорността на продавача за недостатъци и способите за правна защита на купувача нормативно са уредени в цитираните по-горе текстове на ЗЗД, които са достатъчно ясни. Съгласно чл.195, ал.1 ЗЗД при продажба на вещи с недостатъци купувачът разполага с няколко възможности, между които има право на избор: той може да развали договора, като върне вещта и иска обратно цената й заедно с разноските по продажбата; да задържи вещта и да поиска намаление на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача. В случая, обаче, с оглед конкретните данни, не е налице нито една от посочените хипотези, тъй като по делото остава недоказан основният факт – че процесната стока има недостатъци в качествено отношение, доказването на който е изцяло в тежест на купувача-ищец по делото. Само при доказани недостатъци на процесната стока, за купувача биха възникнали правата предвидени в чл.195, ал.1 ЗЗД, включително и правото му да развали договора, да върне вещта и да претендира обратно цената, а такива доказателства по делото липсват. В тази връзка изцяло необоснован е доводът на касатора, че в случая са налице последиците от разваляне на договора.
С оглед на изложеното, останалите въпроси поставени в касационната жалба: относно правното значение на издаденото от ответника кредитно известие; дали връщането на гъбите съставлява действие по смисъла на чл.195, ал.1 или са оставени само на съхранение при ответника, както и сключван ли е договор за „повторна продажба” на върнатите гъби, не следва да бъдат обсъждани, тъй като същите са без значение за крайния изход на спора, който е обусловен единствено от установяването на факта, че процесната стока има недостатъци и не отговаря на заявеното качество, каквито доказателства по делото липсват. Що се касае до извършената от съда преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, същата е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо, оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение представляват касационни основания за отмяната му по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 1613/23.12.2009 год., постановено по гр.дело № 2252/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/