О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
София, 25.10. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 523/2012г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място],чрез пълномощника му адвокат П., срещу въззивно решение от 20.02.2012г. по гр.д. № 2094/2011г. на Пловдивския окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за противоречиво решаване от съдилищата на въпроса кои са изискванията и основанията за настъпване на отлагателно условие, както и действията на страните по възпрепятстване настъпването на такова. Сочи се, че в тази част въззивният съд е направил извод изцяло в противоречие на фактите по делото и установената съдебна практика, според която следва да се счита сбъднато условието, ако страната, която има интерес от несбъдването му недобросъвестно е попречила то да настъпи, за необходимостта съдът да прецени дали са упражнявани добросъвестно правата на всяка от страните и да търси действителната воля при сключването на сделката. Твърди се, че в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК следва да се допусне касационно обжалване по въпроса „при наличие на административни процедури,възпрепятстващи сбъдването на условието, когато страните са техни субекти и могат да контролират законосъобразността на административните актове,трябва да положат усилия за сбъдването на отлагателното условие”. Прилагат се решения на ВКС.
Ответниците по касация Г. Д. У., М. Н. У., А. К. У., Ю. Н. У. и Н. Д. Ч. оспорват касационната жалба в становище по реда на чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение по гр.д.№15475/2010г. на Пловдивския районен съд и е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на Г. Д. У., М. Н. У., А. К. У., Ю. Н. У. и Н. Д. Ч., че [фирма] не е собственик на 8/100 ид.ч. от ПИ 13, кв.4по плана на комплекс”Ю.”, [населено място],целият незастроен от 3844 кв.м.
Въззивният съд е приел, че ищците като собственици на процесния недвижим имот са сключили на 29.04.2008г. с ответното дружество предварителен договор за покупко-продажба на 8/100 ид.ч. При сключване на договора в нотариална форма /н.а.№98/2008г./ страните са възпроизвели уговорката за отлагателно условие за настъпване транслативния ефект на същия, а именно че собствеността върху имота ще премине в патримониума на дружеството –купувач след приключване на процедурата по обявяване на инвестиционния проект за строителство на жилищната сграда, предвидена да се построи в дворното място и след въвеждането в експлоатация с разрешение за ползване на новоизградената в друг имот /УПИ ІІІ-14 и УПИ І-/ жилищна сграда, предмет на друг договор между страните. Констатацията, че се е сбъднало отлагателното условие страните следва да оформи с нотариално заверено споразумение. В предварителния договор от 29.4.2008г. е поставено условие имотът, предмет на продажбата да не е предмет на съдебни спорове. На 12.03.2010г. е съставен констативен протокол от нотариус, обективиращ изявление на дружеството, че счита предварителния договор от 29.04.2008г. за прекратен, тъй като имотът бил предмет на съдебен спор по административен ред.Ищците не са били страна по администартивното дело, образувано по жалба на трети лица срещу заповед на кмета за одобряване изменението на застроителния план. От правна страна въззивният съд е приел, че вещно-транслативният ефект на договора е поставен под кумулативно дадени отлагателни условия. От събраните доказателства не е установено те да са се сбъднали – да е приключена процедурата по одобряване инвестиционния проект на сградата в процесното дворно място, както и да е въведена в експлоатация изградената в другия имот жилищна сграда.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства.
В разглеждания случай посочената от касатора в т.1 от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК група въпроси касаят изводите на въззивния съд относно приетото от него несбъдване на отлагателното условие. Доводите за необсъждане на доказателствата по отношение въвеждането на жилищната сграда в експлоатация са неотносими и не могат да обосноват допускане касационно обжалване на решението по въпроса за задължението на съда да обсъди всички относими доказателства и правнорелевантни факти а като посочи кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се.Това е така защото въвеждането в експлоатация на жилищната сграда не е било спорно между страните, но решаващите изводи са за несбъдване на второто кумулативно дадено условие – изпълнена от ответника процедура по одобряване на инвестиционен проект за строителство. Въпросът касаещ твърдяното възпрепятстване настъпването на отлагателното условие и приложените съдебни решения са неотносими. По своята същност това са изложени касационни оплаквания за необоснованост на съдебния акт, поради което не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на решението. Това е основание по чл.281,т.3 ГПК за касиране на едно допуснато в процедурата по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК до касационно обжалване въззивно решение. Въпросите за определяне изискванията за настъпване отлагателните условия и относно тълкуването на действителната воля на страните не представляват формулирани по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и цитираното ТР коректни правни въпроси, които да са били в предмета на спора пред въззивния съд. Доколкото касаторът не визира конкретни „основания и изисквания за надлежно настъпване отлагателни условия”, както и действия по „умишлено възпрепятстване”, то изложеното не може да се приеме като относим правен въпрос, който може да обуслови допускане касационно обжалване на решението. Така формулирани въпросите не могат да обусловят допускане касационно обжалване на решението,тъй като по тях не е налице произнасяне от въззивния съд, не са били включени в решаващите му изводи и са неотносими. Изложеното се отнася и до поставения въпрос за тълкуване действителната воля на страните, тъй като касаторът не се позовава на конкретна клауза, която да не е тълкувана във връзка с общата действиетлно изразена от страните воля. Решаващите изводи на въззивния съд са за недоказаност сбъдването на отлагателното условие, поради което не е налице и прехвърляне правото на собственост върху спорните идеални части в патримониума на ответника. Последната част на изложението, касаеща допускане касационно обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК също не представлява точен и релевантен към спора правен въпрос. Това е така, защото съгласно данните по делото съдът е приел, че ищците не са били страна по административното дело и са конституирани като заинтересована страна много по-късно – след отменително решение на ВАС, поради което не са затаили факт относно образуваното административно дело към момента на сключване на договора с ответника. Ето защо по тези въпроси не може да се допусне касационно обжалване на соченото основание по чл.280,ал.1 ГПК.
Останалите оплаквания сочат необоснованост на съдебния акт е не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на решението в производство по чл.288 ГПК.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК, на ответниците по касация следва да се присъдят разноски в размер на 600 лева, съгласно приложения договор за правна защита и направеното искане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.02.2012г. по гр.д. № 2094/2011г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на Г. Д. У., М. Н. У., А. К. У., Ю. Н. У. и Н. Д. Ч. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 600 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: