О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 520
[населено място], 30.09.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 4116/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение,за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. Г. П. чрез пълномощника си адв. Ал. Д. е обжалвал въззивното решение на Софийския градски съд , ІІ-Г въззивен състав № 1561 от 07.03.2014г. по гр.д. 15883/2012г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответниците не са подали отговор на касационната жалба .
С обжалваното решение Софийският градски съд е потвърдил решението на Софийския районен съд, 51 състав от 08.06.2012г. по гр.д. 31634/2008г., с което е отхвърлен предявеният от М. Г. П. положителен установителен иск за собственост.
Въззивният съд е приел, че жалбата с която е сезиран, не съдържа доводи за порочността на решението , поради което е проверил единствено неговата валидност и допустимост и спазването на императивни правни норми и в тези рамки не е констатирал основания за обезсилване или отмяна на първоинстанционното решение.
Правните въпроси в изложението за допускане на касационното обжалване във връзка с възможността да бъде подадена допълнителна въззивна жалба след изтичане на срока за обжалване, не са обуславящи за делото, защото те са разрешени с определението на ВКС, ІVг.о. по ч. гр.д.№ 1314/2013г. , с което е потвърдено определението на въззивния съд за връщане на допълнителната въззивна жалба, което е окончателно и настоящият състав е длъжен да го съобрази.
По правните въпроси, свързани с правомощията на въззивния съд при подадена бланкетна въззивна жалба в частта относно указанието, в което се състои порочността на решението, съществува задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК – решение № 246 от 23.10.2013 г. по гр. д. № 3418/2013 г. на ВКС, I г.о., с което е прието , че извън хипотезите на нищожност, недопустимост или неправилност на решението поради неправилно приложение на императивни материалноправни норми, при разглеждане на делото и постановяване на решението си, въззивният съд е ограничен от посочените във въззивната жалба конкретни пороци на първоинстанционното решение. При липса на мотивирано изложение по чл.260 ал.1 т.3 ГПК във въззивната жалба, тя не е нередовна и съгласно чл.262 ал.1 и 2 ГПК съдът не е длъжен да я остави без движение и да укаже на страната да я допълни. В този смисъл е и разрешението в ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК. По настоящото дело въззивният съд се е съобразил с това тълкуване и не са налице поддържаните основания на чл.280 ал.1 ГПК .
Останалите въпроси в изложението са свързани с производството пред районния съд и мотивите на първоинстанционното решение по съществото на спора, по които въззивният съд не се е произнасял, поради сезирането му с бланкерта въззивна жалба и не са обуславящи по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК .
По изложените съображения касационната жалба на М. Г. П. не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд , първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-Г въззивен състав № 1561 от 07.03.2014г. по гр.д. 15883/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: