2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
София, 05.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………..……. и с участието на прокурора……………..………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 2045 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 8804 от 23.ІІІ.2015 г. на пловдивското [фирма], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие против определение № 631 на Пловдивския ОС, ГК, от 6.ІІІ.2015 г., постановено по ч. гр. дело № 635/2015 г., с което, след отмяна на съответния отказ на първостепенния съд, е било допуснато обезпечение на бъдещи осъдителни искове, които [фирма]-гр. Пловдив възнамерявало да предяви срещу търговеца настоящ частен касатор за заплащане на сума в размер на 6 187.56 лв. (шест хиляди сто осемдесет и седем лева и петдесет и шест стотинки), представляваща главница по шест данъчни фактури, всяка от които на стойност под 5 000 лв., а също и на сума в размер на 860.21 лв., представляваща мораторна лихва върху горепосочената главница за периода 16.ІІ.2012 г. – 24.VІ.2013 г.
Оплакванията на д-вото частен касатор са както за недопустимост на атакуваното определение по чл. 396, ал. 2 ГПК, така и за неправилност на същото – предвид неговата необоснованост, поради което се претендира касирането му.
В изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во по чл. 396, ал. 2 ГПК настоящата частна касационна жалба на [фирма]-гр. Пловдив ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без въобще да бъде обсъждано в случая евентуалното наличие на приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Видно от данните по делото е, че още на 16.ІІ.2015 г., т. е. преди постановяване на атакуваното в настоящето частно касационно производство определение по чл. 396, ал. 2 ГПК, [фирма]-гр. Пловдив е завело в Пловдивския РС искова молба срещу търговеца настоящ частен касатор, в петитумната част на която се съдържат претенции за осъждането на последния да заплати на ищцовото д-во общо седем суми, всяка една от които в размер под законоустановения в чл. 280, ал. 2, предл. 1-во ГПК минимум от 5 000 лева, а именно: 2 184.86 лв.; 1 036.50 лв.; 722.35 лв.; 1 344.65 лв.; 457 лв.; 442.20 лв., както и 860.21 лв. Следователно бъдещо въззивно решение би се оказало постановено по искове, всеки един от които с цена под 5 000 лв. Допълнителното съображение е, че спорът е между търговци и затова – дори и да се приеме, че сборът от претендираните главници надхвърля предела от 5 000 лв., първият от двата осъдителни иска би бил такъв с цена под втория законоустановен минимум от 10 000 лева. Меродавно в случая е, че с процесния договор за цесия от 8.ІІІ.2013 г., сключен между [фирма]-гр. М., като цедент и ищцовото [фирма]-гр. Пловдив, като цесионер, в патримониума на последното са били прехвърлени шест отделни вземания по данъчни фактури от датите 17, 18, и 30 ноември 2011 г., както и от датите 28 декември 2011 г. и 23 януари 2012 г., всяко едно от които на стойност под 5 000 лева.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба с вх. № 8804/23.ІІІ.2015 г., подадена против определение № 631 на Пловдивския окръжен съд, ГК, от 6.ІІІ.2015 г., постановено в частното въззивно пр-во по чл. 396, ал. 2 ГПК по ч. гр. дело № 635/2015 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1
2