4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
С. 5.04. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 1655/2011 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на МБАЛ “Д-р Д. П.”, Е., [населено място] срещу въззивно решение № 273 от 14.07.2011 г. по гр.д. № 637/2011 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 49 от 12.04.2011 г. по гр.д. № 98/2011 г. на Свищовския районен съд в частта, с която уволнението на Л. С. П., извършено със заповед № РД-11-26/11.01.2011 г. на управителя на дружеството е признато за незаконно и е отменена заповедта, като П. е възстановена на заеманата до уволнението длъжност “рехабилитатор” към болницата, отменено е в частта, с която е отхвърлен иска по чл.344, ал.1,т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ за разликата над 953.72 до 2 202 лв. и дружеството е осъдено да заплати на П. и сумата 1 248.28 лв.- обезщетение за времето от 30.03.2011 г. до 11.07.2011 г., както и в частта за разноските.
В изложението се поддържа, че с обжалваното решение е дадено разрешение на материалноправният въпрос- приравнява ли § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти /З./ средното образование на ищцата на образователно – квалификационната степен “специалист по здравни грижи” или само гарантира правото й да упражнява професията си. Поддържа се, че поставеният въпрос е обусловил изхода на делото, както и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответницата Л. С. П. не е подала писмен отговор на касационната жалба.
Върховния касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С обжалваното решение са уважени предявените от Л. П. срещу Многопрофилна болница за активно лечение [фирма], [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. В. съд е приел, че потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ не е възникнало по отношение на ищцата, тъй като тя е отговаряла на обективната промяна на изискванията за заемане на съответната длъжност – рехабилитатор, а именно завършено висше образование с образователно-квалификационна степен “бакалавър”, поради което прекратяването на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.6 КТ е незаконно. Изложил е съображения, че в случая намира приложение разпоредбата на §3 от ПЗР на З., с която е уредено положението на асоциираните медицински специалисти, придобили квалификация за упражняване на професията си преди влизане в сила на закона, удостоверена с диплома за средно образование или други валидни документи за квалификация, като те се ползват с правата по чл.5, ал.1 и чл.6, ал.1 от този закон. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от закона асоциираните медицински специалисти са лица, които притежават съответната професионална квалификация, удостоверена с диплома за придобито висше образование на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по чл. 42, ал. 1, т. 1 от Закона за висшето образование, или със свидетелство за професионална квалификация, издадено по реда на Закона за професионалното образование и обучение. Придобитата от П. квалификация се приравнява на законово изискуемата по чл.6, ал.1 З., поради което към момента на прекратяване на трудовото правоотношение тя е отговаряла на въведените изисквания за образование и атакуваната заповед, като незаконна е отменена.
На поставения в изложението материалноправен въпрос- приравнява ли § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти /З./ средното образование на ищцата на образователно квалификационната степен “специалист по здравни грижи” или само гарантира правото й да упражнява професията си е дадено разрешение в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 950 от 17.12.2009 г. по гр.д. № 3867/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. В него е прието, че с разпоредбата на чл.5, ал.1 от Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти в сила от 3.06.2005 г. е въведено изискване упражняването на професиите “медицинска сестра” и “акушерка” да се осъществява от лица, които са завършили висши медицински училища и притежават съответната професионална квалификация, удостоверена с диплома за придобито висше образование на образователно-квалификационна степен “бакалавър”. Разпоредбата на § 3 от ПЗР на закона приравнява лицата придобили квалификация за упражняване на професията си “медицинска сестра” преди влизане в сила на закона, към променените изисквания за образование за същата длъжност въведени с чл. 5, ал.1 от закона. Фактическият състав на §3 ПЗР на закона е приложим по отношение на лицата, придобили квалификацията си да упражняват професията “медицинска сестра” преди влизането на закона в сила.
Даденото разрешение се възприема от настоящия състав, тъй като същото е приложимо и по отношение на асоциираните медицински специалисти придобили квалификация за упражняване на професията си преди влизане в сила на Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти. В §3 от ПЗР на закона освен медицинските сестри и акушерките са посочени и асоциираните медицински специалисти, придобили квалификация за упражняване на професията си преди влизане в сила на закона, удостоверена с диплома за средно образование или други валидни документи за квалификация, че се ползват с правата по чл.5, ал.1, и чл.6, ал.1 от този закон. В чл. 6, ал.1 от закона е въведено изискването асоциираните медицински специалисти да притежават съответната професионална квалификация, удостоверена с диплома за придобито висше образование на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по чл. 42, ал. 1, т. 1 от Закона за висшето образование, или със свидетелство за професионална квалификация, издадено по реда на Закона за професионалното образование и обучение. В § 1, т.1 от ДР към З. /сила от 1.01.2011г./ е дадено легално определение на “асоциирани медицински специалисти“, като това са медицинските лаборанти, рентгеновите лаборанти, лекарските асистенти, рехабилитаторите, фелдшерите, ортопедичните техници и масажистите. Разпоредбата на § 3 от ПЗР на З. приравнява асоциираните медицински специалисти, придобили квалификация за упражняване на професията си преди влизане в сила на закона, удостоверена с диплома за средно образование или други валидни документи за квалификация към променените изисквания за образование за същата длъжност въведени с чл.6, ал.1 от закона.
Приетото от въззивния съд, че ищцата е придобила квалификацията си да упражнява професията “рехабилитатор” преди влизане в сила на З., което е удостоверено с диплома за завършено средно медицинско образование, специалност “рехабилитатор” от 1989 г., поради което отговаря на въведените в чл.6, ал.1 от закона изисквания и работодателят не е имал основание да прекрати трудовото й правоотношение по чл.328, ,ал.1, т.6 КТ е в съответствие с даденото разрешение в задължителната практика на ВКС. Това налага извод, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, по поставения в изложението правен въпрос.
Водим от горното, Върховният касационен съд, IІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 273 от 14.07.2011 г. по гр.д. № 637/2011 г. на Великотърновския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: