3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
С., 05,07,2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, първо търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
изслуша докладваното от съдията Ч. т.дело № 1030/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Л. С. К. от [населено място] против решение №331 от 01.07.2010 г. по гр.д. №402/2010 г. на Добрички окръжен съд.
Ответникът по касация – С. Г. С. от [населено място] е на становище, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът К. чрез процесуалният си представител- адв. Г. е посочила, че съгласно чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.281,т.3 ГПК излага основанията си за допускане на касационно обжалване, след което е възпроизведен текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Посочено е още, че решението било нищожно, тъй като в диспозитива на акта било вписано произнасяне по дело № 1925/2008г. а не по д. 1025/08г., по което касатора била страна.Развити са оплаквания, за това че „ Д. не си е направил труда да коментира” твърдяните от страната факти и обстоятелства, като не са „ коментирани” „ поведението на ответника”, „ номерата на разглежданите сделки, които са атакувани”. Посочено е и това, че „ Д. си бил „затворил очите” пред „ друг факт – липсата на представителна власт на ответника и т. нар. „инвестиционен посредник”, в каквато връзка е развито оплакване на страната. Въззивният съд не бил „ положил усилия за разкриването на измамата във връзка със свидетелските показания на В. С.”, като е развито и това оплакване на страната. „ Премълчана от Д.” била и „ истината относно удостовереното от самият изпълнителен директор на Централния депозитар С.”., като в същия смисъл е и развитото оплакване за неправилност на изводите на въззивния съд. Други доводи не са развити.
Правно несъстоятелно е твърдението на страната за нищожност на съдебния акт, поради допусната явна фактическа грешка в диспозитива на обжалваното решение относно изписване номера на решението на първостепенния съд. С решение №391 постановено по делото от 07.10.2010г., след констатация, че е налице несъответстиве между формираната от съда воля и обективираното относно номера на делото на първостепенния съд в резолутативната част на акта, е уважена от въззивният съд молбата по чл.192, ал.4 ГПК / отм./ Правните последици от това решение, което касаторът К. не е обжалвала, е именно отстраняване на техническата грешка, допусната при изписване номера на делото в диспозитива на акта и съответно произнасяне на Добрички окръжен съд, с оглед жалбата, с която е сезиран против определен акт на първостепенния съд по дело № 1025/08г. Или довода на страната за нищожност на съдебния акт,освен правната си необоснованост е изведен и от фактически невярното твърдение, че съдът се е произнесъл по гр.д. 1925/08г. на Д..
Касаторът К. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ чийто текст е посочила/. Тя не е формулирала материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Не съставлява довод, установяващ основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК / чийто текст е възпроизвела страната/, изложените оплаквания за неправилност на решението, които се квалифицират по чл.281 ГПК / така определени и от касатора К./, поради което и нямат относимост към производството по чл.288 ГПК.Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждането на текста на нормата, нито общите оплаквания за неправилност на акта. В случая страната не е поставила правен въпрос, спрямо който да се обсъжда разглежданото основание, нито е сочила каквито и да било доводи относими към фактически състав на основанието. Изложеното разбиране, свързано с поддържаното от касатора К. становище по иска е без правно значение спрямо производството по чл.288 ГПК.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и решението на Добрички окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №331 от 01.07.2010 г. по гр.д. №402/2010 г. на Добрички окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: