ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 520
гр. София, 14.06.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 18 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. П. И. срещу решение от 08.10.2009 г. по гр. д. № 285/09 г. на Окръжен съд гр. М.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация Л. А. Т., Н. А. К. и Г. П. А. не вземат становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение от 07.05.2009 г. по гр. д. № 510/08 г. на Районен съд гр. М., с което е допусната делба на 13 земеделски имота при квоти от по 2/6 ид. ч. за Л. А. и Н. А. и по 1/6 ид. ч. за И. П. и Г. П.
Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото въпрос по смисъла на закона е този, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС няма задължение, а и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. С оглед мотивите в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК настоящият състав приема, че в него е формулиран въпрос дали отказът от наследство увеличава дяловете на останалите наследници. Излагат се твърдения за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел за доказано, че страните са наследници на Г. Л. и на П. Л. , както и че процесните имоти са им възстановени с решение на ОСЗ. Доводът на касатора че Л. А. и Н. А. са направили през 1985 г. отказ от наследството на Г. Л. съдът намерил за неоснователен, тъй като се касае за новооткрито наследство и съгласно чл. 91а ЗН той не поражда действие. Не е уважен и доводът за придобиване на имотите по давност, тъй като от момента на възстановяване на земите до предявяване на иска не са изминали 10 г., а и нямало доказателства касаторката да е осъществявала необезпокоявано владение за себе си, като е отблъснала владението на другите наследници.
Обжалваното решение не е постановено в отклонение от практиката на ВКС по посочения съществен материалноправен въпрос. Действително, в решения № 75 от 24.06.1963 г. по гр. д. № 53/63 г. на ОСГК ВС и № 1* от 27.04.1973 г. по гр. д. № 518/73 г. на ВС I ГО е прието, че частта на отказалия се от наследството уголемява дяловете на останалите наследници. Тази съдебна практика обаче не се отнася за отказите от наследство касаещи възстановени земеделски земи. По отношение на тях намира приложение нормата на 91а ЗН, създадена с ДВ бр. 60 от 1992 г., съгласно която при наследство в което влизат имоти, одържавени или включени в ТКЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява, отказът от наследство извършен след одържавяването, съответно включването на имотите, няма действие по отношение на тези имоти. Те се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 от закона.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.10.2009 г. по гр. д. № 285/09 г. на Окръжен съд гр. М..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: