О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
София, 28,06, 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 20.05. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 78/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от „З” АДс. Горно Б. , община С., чрез адвокат М, с вх. №7093/01.12.2009 год. на Пловдивския апелативен съд, подадена чрез куриер на 30.11.2009 год. срещу Решение №269 от 20.10.2009 год. по гр.д. №761/2009 год. на Пловдивския апелативен съд, с което, след отмяна на първоинстанционното уважително решение, е отхвърлен предявеният от касатора против А. за с. конторл/АСПК/ иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на законна ипотека, учредена и вписана по молба на А. , като кредитор, под №1317, том І, № 35 от 08.02.2007 год. в регистрите на Службата по вписванията-гр. Стара Загора и за постановяване на нейното заличаване. Пловдивският апелативен съд е приел, че са налице всичките основания на §8, ал.1 ПР на ЗИД на ЗПСПК за вписване на законна ипотека, а именно :Заварен приватизационнен договор/ Договор за продажба на акции от З. за к. уплътнители” АД от 11.06.1998 год./, Купувач на 25% от неговите акциите „ЗКУ”-98” АД в ликвидация; Неизпълнение в срок на задължения по приватизационния договор, установени с влезли в сила съдебни актове; Приватизационният договор е сключен по ред на чл.25 ЗППДОбП, отм.,; Наличие на недвижимо имущество на приватизираното дружество, върху което е учредена законна ипотека.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон- приложение на чл.46 , ал.1 ЗНА във връзка с тълкуване смисъла на§8, ал.1 на ПР на ЗИД на ЗПСлпК/ДВ бр.72/2006 год./, по начин, съответстващ на свързаните с нормата други разпоредби, в противоречие на норми от по-висш порядък- Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, Допълнителен протокол към Конвенцията/чл.1 от Протокола/на целтакоято законова норма противоречи на норма от по-висш порядък- Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и Допълнителен протокол 1 към Конвенцията/чл.1 от Протокола/. Подържа, че Конвенцията допуска ограничаване на правото на собственост, само когато и доколкото това е необходимо, за да се охрани и по-висш интерес от интереса на личността, а в случая задълженото към АСПК „З”АД в ликвдидация притежава само 19% от капитала на дружеството касатор, върху недвижимите имоти на което е вписана на основание §8, ал.1 ПР на ЗИД на ЗПСлпК законна ипотека. Навежда и довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- чл.236, ал.2 ГПК, защото не са обсъдени направените от касатора възражения във връзка със създадените с нормата на §8 ПР на ЗИД на ЗПСлпК твърдени привилегии на държавата спрямо другите акционери в приватизираното дружество, водещи до ограничения за свободното движение на капитали.
Като основания за достъп до касация подържа това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- произнасянето по поставените въпроси ще от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Поставя следните правни въпроси:
1/ Очертаване на хипотезата на правната норма на §8, ал.1 от ПР на ЗИД на ЗПСПК- в кои случаи на сключени приватизационни сделки тази разпоредба дава право да се посегне върху имущество на приватизираното дружество; 2/съотношението на нормата на §8, ал.1 от ПР на ЗИД на ЗПСлпК и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и Допълнителен протокол 1 към Конвенцията/чл.1 от Протокола/; 3/Неограничено ли е правото на държавата да приема такива закони, каквито намери за добре, за да осигури плащането на „други постъпления или глоби” и какъв е допустимят предел на това право на държавата и какви са критериите за определянето му. Останалите развивани в изложението по смисъла на чл.284, ал.2 ГПК доводи за ограничаване правото на собственост на различните правни субекти представляват преповтаряне на доводите за неправилност на обжалваното решение на това основание.
Касаторът моли да бъде отправено преюдициално запитване до Съда на Европейските общности за тълкуване на нормите на чл.56-58 от ДЕО и в частност за отговор на въпроса дали чл.56 допуска съществуването на национална разпоредба като §8 ал.1 ПР на ЗИД на ЗПСлпК. Навежда довод, че тази норма от вътрешното право противоречи на прогласения в чл.17, ал.3 от Конституцията принцип на неприкосновеност на частната собственост, поради което на основание чл.150, ал.2 от Конституцията ВКС следва да спре производството по делото и да внесе въпроса в Конституционния съд.
Ответникът по касационната жалба АСПК оспорва основанията за селектирането й, както и нейната основателност. Не претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това срещу решение,подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Изложените от касатора изключително подробни доводи за неправилност на обжалваното решение не представляват основания за достъп до касация, които са изброени изчерпателно в чл.280, ал.1 ГПК и които не препращат към основанията за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК.
Поставените от „З” АД материалноправни въпроси също не представляват общото основание за достъп до касация, а именно разрешаване на правен въпрос, съдържащ се в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска. Основанията за достъп до касация са конкретни, обусловили правните изводи по конкретния правен спор. Въпросът за очертаване на хипотезата на правната норма на §8, ал.1 от ПР на ЗИД на ЗПСПК, освен че е поставен общо, а не изведен чрез конкретния казус, то и визираните в тази норма предпоставки са изброени ясно и категорично и не се нуждаят от изправително тълкуване.
Формулираните правни въпроси са насочени към установяване евентуална противокноституционност на нормата на §8, ал.1 ДР на ЗИД на ЗПспК, както и отправяне на преюдициално заключение, които производства, обаче, не могат да се развият във фазата по селектиране на касационната жалба.
В конкретния случай чл.150, ал.2 от Конституцията на РБългария е неприложим във фазата по чл.288, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК, преди произнасяне по допускане на касационното обжалване. Евентуалното несъответствие между законовата разпоредба и Конституцията е въпрос на прилагане на материалноправната норма, водеща до неправилност на въззивното решение, която преценка може да бъде извършена едва при разглеждане на касационната жалба по същество. Изследването на въпроса за твърдяната противоконституционност предполага постановено с определение по чл.288 ГПК допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол./вж. Определение №2 от 23.03.2010 год. по к.д. №17/2009 год. на Конституционния съд на РБългария/.
Не е налице и предпоставката за отправяне на преюдициално запитване, защото в случая не се касае до тълкуване разпоредби от правата на Европейския съюз/арг. от чл.628 ГПК/, а до тълкуване на норми от вътрешното право. Всички факти по делото се отнасят единствено до обезпечаване на задълженията по приватизационни договори, засягащи единствено нашата страна, поради което фактическата обстановка е вътрешнонационална. На второ място, преюдициалното запитване е допустимо по висящ спор. Съгласно чл.234 ал.2 ДЕО национална юрисдикция на страна-членка може да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕО, ако прецени, че й е нужно преюдициално заключение по въпрос на общностното право, за да постанови решение/ арг. и от чл.629, ал.3 ГПК/. Такъв акт може да се постанови едва след фазата по чл.288 ГПК за допускане на касационно обжалване. Само по себе си преюдициалното заключение не представлява основание за селектиране на касацинната жалба.становеното с него евентуално нарушение на общностното право, е въпрос на правоприлагане, което може да се развие само във фазата по разглеждане на касационната жалба по същество.
С оглед факултативния характер на касационното обжалване, независимо, че касационната жалба подържа висяшността на производството, ако обжалваното въззивно решение не бъде допуснато до касационен к. , неговата висящност ще се прекрати и ще настъпи окончателният му стабилитет. В този случай дори да е постановено преюдициалното заключение, то ще е безпредметно. Съдът на ЕО се е произнесъл, че не е компетентен да се произнесе по преюдициалното запитване, когато в момента на отправянето му, процедурата по главното дело е приключила/Дело 338/85 год. от 21. №”.1988 г.,Pardini Rec/.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №269 от 20.10.2009 год. по гр.д. №761/2009 год. на Пловдивския апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „З” АД, с. Г., община С. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности за тълкуване на нормите на чл.56-58 от ДЕО и за отговор на въпроса дали чл.56 допуска съществуването на национална разпоредба като §8 ал.1 ПР на ЗИД на ЗПСлпК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „З” АД, с. Г., община С. за установяване на противоконституционност на §8, ал.1 ДР на ЗИД на ЗПспК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: