6
определение по гр.д.№ 3752 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
София, 01.10.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3752 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. С. Т. срещу решение № 157 от 08.01.2014 г. по в.гр.д.№ 17850 от 2011 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV-В въззивен състав, с което е оставено в сила решение от 04.10.2011 г. по гр.д.№ 26353 от 2006 г. на Софийския районен съд, 67 състав в частта му относно квотите, при които е допусната делба на жилищната сграда в [населено място], [улица] в частта, с която не са допуснати до делба цялата разгърната застроена площ на първия жилищен етаж на къщата и двата подземни гаража, находящи се в [населено място], [улица].
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение със задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 87 от 04.09.1958 г. по гр.д.№ 55 от 1958 г. на ОСГК на ВС, решение № 268 от 06.02.1964 г. по гр.д.№ 2795 от 1963 г. на ВС, Второ г.о., решение № 1410 от 10.06.1974 г. по гр.д.№ 972 от 1974 г. на ВС, Второ г.о., решение № 1806 от 13.06.1977 г. по гр.д.№ 963 от 1977 г. на ВС, Второ г.о., решение № 1989 от 02.06.1983 г. по гр.д.№ 1405 от 1983 г. на ВС, Второ г.о., решение № 10 от 01.02.2012 г. по гр.д.№ 130 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о. и множество определения на ВКС по чл.288 от ГПК, с които е допуснато касационно обжалване/ по следните уточнени от съда правни въпроси: 1. Длъжен ли е съдът при постановяване на решението си да изхожда от събраните по делото доказателства- свидетелски показания и заключения на експертизи, 2. Представлява ли процесуално нарушение игнорирането на показания на свидетел, 3. Представлява ли процесуално нарушение игнорирането на заключение на експертиза и 4. Представлява ли процесуално нарушение даването на вяра на показания на свидетел, който е в близки отношения с една от страните по делото. Освен това се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е произнасянето на ВКС по следните въпроси: 1. Завършена ли е до груб строеж сграда без покрив, само с циментова плоча на втория етаж, 2. Годен обект на правото на собственост ли е такава сграда, 3. Следва ли съдът да изясни кога точно е завършена в груб строеж сградата- предмет на делбата и 4. Налице ли е нарушение на съдопроизводствените правила, когато при противоречие между показанията на свидетелите съдът даде вяра на един от тях, без да съобрази показанията на останалите свидетели, заключенията на експертизите и доводите на другата страна.
В писмен отговор от 13.05.2014 г. ответницата Иванка Т. Л. оспорва касационната жалба. Претендира за разноски.
Ответницата М. И. М.- Д. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за допускане делбата на жилищната сграда в [населено място], [улица] при следните квоти: 5/8 ид.ч. за И. Т. Л., 2/8 ид.ч. за Л. С. Т. и 1/8 ид.ч. за М. И. М.-Д., въззивният съд е приел, че горепосочената сграда е била завършена в груб строеж /с извършени ограждащи стени и покрив/ по време на първия брак на наследодателя С. С. Д. с И. Т. Л. /прекратен на 26.05.1977 г./, а не по време на втория му брак с Л. С. Т. /сключен на 31.07.1977 г./. Според съда, по време на втория брак на С. Д. с касаторката Л. Т. били извършени само довършителни работи по сградата. Поради това съдът е приел, че сградата е била съпружеска имуществена общност между С. Д. и първата му съпруга Иванка Л. и съответно че към настоящия момент И. Л. притежава 5/8 ид.ч. от тази сграда: 4/8 ид.ч. на лично основание след прекратяването на съпружеската имуществена общност между нея и С. Д. и 1/8 ид.ч. по наследство от сина си И. Д., който е починал след наследодателя С. Д. и е оставил за наследници само своята майка И. Л. и съпругата си М. Д.. Този свой извод съдът е основал на събраните по делото доказателства: изходящата от наследодателя С. Д. данъчна декларация от 1998 г., в която самият той е декларирал, че жилищната сграда в [населено място] е била изградена през 1974 г., показанията на свидетелите Г. З., К. К. и В. Н. за датата на завършване на строежа на сградата, представените по делото фактури, служебни и експедиционни бележки, издадени за периода от 1969-1972 г., удостоверението за закупуване на ловен камък, тухли и пясък от кариери в [населено място], позволителния билет за строежа от 09.11.1969 г. и заключението на съдебно-техническа експертиза. В мотивите на решението съдът е посочил, че кредитира показанията на свидетеля Г. З., тъй като същият разказвал точно и последователно свои непосредствени впечатления от строежа, в който лично е участвал. Приел е показанията на този свидетел за достоверни, тъй като те се подкрепяли от останалите събрани по делото доказателства и тъй като свидетелят бил близък на семейството на С. Д. и И. Л. и с точност си спомнял дори датата на развода им. Същевременно съдът се е мотивирал защо не дава вяра на показанията на свидетелите В. В. и Г. Т.: тъй като показанията на В. за започване на строежа едва през 1975 г. противоречали на всички останали събрани по делото доказателства и тъй като този свидетел нямал точен спомен за датата на сключване на втория брак на наследодателя с Л. Т. /твърдял, че бракът е бил сключен през 1975 г., вместо през 1977 г./, а показанията на свидетелката Т. били общи и не изяснявали в детайли какви строителни работи по сградата били извършени по време на втория брак на С. Д. с Л. Т..
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението по поставените от касаторката правни въпроси поради следното:
1. По първия поставен правен въпрос /длъжен ли е съдът при постановяване на решението си да изхожда от събраните по делото доказателства- свидетелски показания и заключения на експертизи/ няма противоречие между практиката на ВКС и приетото в обжалваното решение: В практиката на ВС и ВКС се приема, че при разрешаване на спора съдът следва да вземе предвид и да обсъди всички събрани по делото доказателства. По същество същото е прието и в обжалваното решение, в което въззивният съд е обсъдил всички представени по делото доказателства- писмени документи, свидетелски показания и заключения на експертизи.
2. По вторият поставен от жалбоподателката въпрос /представлява ли процесуално нарушение игнорирането на показания на свидетел/ също няма противоречие между приетото в решението и практиката на ВКС: В практиката на ВС и ВКС се приема, че при противоречиви показания на свидетелите съдът може да даде вяра на едни свидетели и съответно да не кредитира показанията на други свидетели и когато това негово действие е обосновано в мотивите на решението, то не представлява процесуално нарушение. Същото по същество е прието в обжалваното решение: в него ввъззивният съд не е кредитирал показанията на двама от разпитаните по делото свидетели- свидетеля В. и свидетелката Т., като в мотивите подробно е обосновал защо не дава вяра на тези свидетели.
3. Третият поставен въпрос /представлява ли процесуално нарушение игнорирането на заключение на експертиза/ е неотносим към настоящото дело, по което съдът не е игнорирал заключение на експертиза. Напротив, основал е решението си на заключенията на приетите по делото експертизи.
4. По четвъртия поставен въпрос /представлява ли процесуално нарушение даването на вяра на показания на свидетел, който е в близки отношения с една от страните по делото/ също няма противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС. В практиката се приема, че съдът преценява показанията на разпитаните по делото свидетели с оглед на всички данни по делото, като взема предвид и евентуалната тяхна заинтересованост /в този смисъл е и чл.136 от ГПК отм./. Същото е сторил и съда в обжалваното решение: преценил е показанията на всички свидетели, включително и на свидетеля Г. З., с оглед на това дали показанията им се подкрепят от останалите представени по делото доказателства, като същевременно е взел предвид, че никой от свидетелите не е лично заинтересован от изхода на делото.
5. Петият поставен правен въпрос /завършена ли е до груб строеж сграда без покрив, само с циментова плоча на втория етаж/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, който би могъл да обоснове допускането на касационно обжалване, тъй като този въпрос не е обосновал изводите на съда в обжалваното решение: В него съдът е приел, че към началото на 1977 г. /още по време на брака на С. Д. с И. Л./ жилищната сграда в [населено място] е била завършена в груб строеж с ограждащи стени и покрив, а не че въпреки липсата на покрив сградата е била завършена в груб строеж. Евентуалната неправилност на фактическия извод на съда кога е поставен покрив на сградата би била основание за касационно обжалване по чл.281 от ГПК, но не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, който би могъл да обоснове допускане на касационното обжалване.
6. По същите съображения не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК шестият поставен правен въпрос: годен обект на правото на собственост ли е сграда без изграден покрив. Независимо от това, по този въпрос вече има задължителна практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 04.05.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2011 г. на ОСГК на ВКС/, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяна на тази практика, поради което не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на СГС по този въпрос.
7. По седмия поставен въпрос /следва ли съдът да изясни кога точно е завършена в груб строеж сградата- предмет на делбата/ няма противоречие със съдебната практика, която е в смисъл, че това обстоятелство е от значение за делбата, но установяването му е в тежест на страните, а не задължение на съда. Освен това, не се налага да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по този въпрос, тъй като въпросът не е свързан с приложение на неясна или непълна правна норма и с необходимост да бъде давано тълкуване, да бъдат прилагани закона или правото по аналогия или да бъде променяна една вече установена практика на ВКС по него.
8. Последният поставен правен въпрос /налице ли е нарушение на съдопроизводствените правила, когато при противоречие между показанията на свидетелите съдът даде вяра на един от тях, без да съобрази показанията на останалите свидетели, заключенията на експертизите и доводите на другата страна/ също не може да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по този въпрос има съдебна практика /въпросът се припокрива с първите 4 поставени от касаторката въпроси, по които самата тя е представила съдебна практика/, включително и задължителна такава, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяна на тази практика.
С оглед на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
Предвид изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторката Л. Т. дължи и следва да бъде осъдена за заплати на ответницата по жалбата И. Л. направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 800 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 157 от 08.01.2014 г. по в.гр.д.№ 17850 от 2011 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV-В въззивен състав.
ОСЪЖДА Л. С. Т.- ЕГН [ЕГН] от [населено място] със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.5, кантора № 10, чрез адв.Х. Ц. Х. да заплати на И. Т. Л.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] на основание чл.78 от ГПК разноски по делото в размер на 800 лв. /осемстотин лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.