ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 521
София, 10.12.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на осми декември през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 448 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение №2142,постановено на 28.07.2009г. от Пловдивския окръжен съд е подтвърдено разпореждане от 09.10.2008г.,постановено по гр.д.№690/2004г. на Районен съд-Асеновград,с което е върната частна жалба вх.№10071/07.10.2008г. на К. „Т. Р.“-гр.А.,И. Т. Щ. и А. М. Ф., подадена против постановеното по делото определение от 24.06.2008г. в частта,с която производството по делото по отношение на жалбоподателите е било прекратено.
Определението е обжалвано от И. Т. Щ.,А. М. Ф. и Т.“Р.“-гр.А. с оплаквания,че е незаконосъобразно и с искане да бъде отменено и делото бъде върнато за администриране на подадената от тях частна жалба вх.№ 10071/07.10.2008г. Като основание за допускане на касационното обжалване поддържат,че в обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл при наличие на противоречива практика /с оглед посочените в изложението актове на В КС/ по въпроса от кой момент започва да тече срока за обжалване на определението за прекратяване на производството-дали от момента на съобщаване на определението,вкл. и с данни за неговите правни последици или от момента на узнаването на това определение и неговото съдържание в хипотеза,при която с един съдебен акт съдът се е произнесъл но няколко процесуални въпроса.Поддържат също така,че е налице противоречива практика и по въпроса дали при съобщаването на определението съдът следва да уведоми страните и за неговото съдържание. Поддържат също така,че е разрешен и процесуалноправен въпрос,имащ значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,а именно съобщаването за две конкретно посочени в съобщението на съда определения следва ли да се приеме,че представлява изрично съобщаване и на трето определение,съдържащо се в същия съдебен акт,както и приложим ли е текстът на чл.197 ГПК/отм./ относно съдържанието на съобщението за наличие на изготвено решение и по отношение на съобщението за постановено преграждащо понататъшния ход на делото определение.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответникът по частна жалба „С. чрез своя процесуален представител изразява становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.Излага и съображения,че жалбата е неоснователна.
Частната жалба е допустима по смисъла на чл.280,ал.З ГПК,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК.Налице са предпоставките за допускане на касационното обжалванежато съображенията за това са следните:
С определение,постановено на 24.06.2008г. по гр.д.№690/2004г. Асеновградският районен съд е отменил определение,с което е приета за съвместно разглеждане молбата на Т.“Р.“,И. Т. Щ. и А. М. Ф. за главно встъпване в производството по реда на чл.181 ГПК/отм./,с която са предявени искове против К.“В.“-гр. А. и Р.-П.,производството по гр.д.№690/2004г. е прекратено по отношение на Т.“Р.“,И. Т. Щ. и А. М. Ф. поради недопустимост на предявените искове и е оставена без уважение молбата на Т.“Р.“,И. Т. Щ. и А. м. Ф. за конституирането им като трети лица-помагачи на страната на Р.-П. по предявения против К. иск с правно основание чл.108 ЗС.
До И. Т. Щ.,действуващ лично и като председател на Т.“Р.“ и до А. М. Ф. са изпратени съобщения за това,че с определение от 24.06.2008г. е отменено определението,с което е приета за съвместно разглеждане молбата им за главно встъпване,както и че молбата им за конституиране като трети лица-помагачи на страната на Р.-П. по предявения против К.“ иск с правно основание чл.108 ЗС е оставена без уважение. Съобщенията са получени на 26.06.2008г.
На 01.07.2008г. от И. Т. Щ.,А. М. Ф. и Т.“Р.“ е подадена частна жалба вх.№7021 против определението на Асеновградския районен съд от 24.06.2008г. за отмяна на определение,с което е приета за съвместно разглеждане молбата им за главно встъпване в производството и за оставяне без уважение молбата им за констиуиране като трети лица-помагачи на страната на Р.-П..
С определение №2413/19.09.2008г. по ч.гр.д.№2685/2008г. Пловдивският окръжен съд е обезсилил определението на първоинстанционния съд от 24.06.2008г. по гр.д.№690/2004г. в частта,с която е отменено определението,с което е допуснато главно встъпване на Т.“Р.“,И. Т. Щ. и А. М. Ф.. Подадената частна жалба срещу определението от 24.06.2008г. в частта,с която на жалбоподателите е отказано да встъпят като трети лица-помагачи на страната на Р.-П. е оставена без уважение. В определението също така е констатирано,че определението от 24.06.2008г. в частта,с която е прекратено производството по гр.д.№690/2004г. на А. по отношение на Т.“Р.“,И. Щ. и А. Ф. като главно встъпили страни не е било обжалвано и е влязло в сила.
На 07.10.2008г. от Т.“Р.“,И. Т. Щ. и А. М. Ф. е подадена частна жалба вх.№ 10071 против определението на А. от 24.06.2008г. за прекратяване на производството по гр.д.№690/2004г. по отношение на тях,в която се поддържа,че за тази част от определението жалбоподателите са научили едва на 06.10.2008г., запознавайки се с пълния текст на определение №2413/19.09.2008г. по ч.гр.д.№2685/2008г. на ПОС,в което се коментира влизането в сила на определението в тази му част.
В обжалваното определение е прието,че така подадената частна жалба е просрочена/тъй като съдът ,според правилата на ГПК/отм./, няма задължение да връчва на страните препис от съдебните си актове,нито да им съобщава тяхното съдържание /диспозитива/,а още по-малко мотивите-задължението на съда е само да уведоми страните,че има постановен съдебен акт,подлежащ на обжалване,което е сторено от първоинстанционния съд с уведомленията,изпратени за определението от 24.06.2008г. /получени на 26.06.2008г./, макар същите да не съдържат определението в пълнота. Прието е,че страната е длъжна след получаване на уведомлението да се запознае с акта и ако счита същия за неправилен да го обжалва.
В изложението към частната жалба се поддържа,че е налице противоречива практика относно момента,от който за страната започва да тече срока за обжалване. Посочени са определение №98/21.11.1984г. по гр.д.№1108/84г. на II ГО на ВС;решение №547/09.04.1997г. по гр.д.№5/1997г. на BKC,IV ГО и определение №82/17.04.2001г. по гр.д.№21/2001г. на ВКС,ІІ ГО. В тези съдебни актове е прието,че срокът за обжалване с частна жалба на постановеното в закрито заседание определение,с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото, започва да тече от съобщението на страните. Ако не им е съобщено,те могат да го обжалват в 7-дневен срок от узнаването,че е постановено.Не може ли да се установи кога е станало узнаването,следва да се счете,че то съвпада с подаването на частната жалба/определение №98/21.11.1984г. по
гр.д.№1108/84г./.Срокът за обжалване тече от съобщаване на определението на заинтересованата страна,което не може да бъде заместено от други доказателства,че тази страна е узнала за атакуваното от нея определение и следва да се счита спазен,щом като частната жалба е била подадена преди връчването на съобщението за прекратяване на производството по делото/решение №547/09.04.1997г. по гр.д.№5/1997г./. Срокът за обжалване започва да тече от съобщаването на определението,а не от неговото узнаване. Когато няма данни за съобщаване на определението по надлежния ред,приема се,че срокът за обжалване започва да тече с постъпването на жалбата срещу несъобщения акт /Определение №82/17.04.2001г. по гр.д.№21/2001г. на ВКС,ІІ ГО/. Налице е противоречиво разрешаване на поставените с изложението към частната жалба въпроси,поради което настоящият състав приема,че следва да бъде допуснато касационното обжалване.
По поставените въпроси настоящият състав приема за правилно становището,изразено в приложените към жалбата актове на ВКС,а именно, че срокът за обжалване на определение,постановено от съда в закрито заседание,тече от съобщаването му,но ако определението не е било съобщено или точната дата на съобщаването не може да бъде категорично установена,срокът започва да тече от узнаването,а ако не може да се установи кога е станало узнаването,следва да се приеме,че то съвпада с датата на подаване на частната жалба,като следва да се има предвид и обстоятелството,че съдът е длъжен да съобщава на страните за всеки постановен от него съдебен акт,с който производството по делото е прекратено или за който процесуалният закон изрично предвижда,че подлежи на обжалване. Действително за съда при действието на ГПК/отм./ не съществува задължение да уведомява страните за съдържанието на постановеното от него решение,нито да им изпраща препис от същото,но ако по делото е постановено определение,с което производството по делото е прекратено,съдът е длъжен да уведоми страните не само че е постановен съдебен акт,с чието съдържание следва да се запознаят и да обжалват същия,ако го считат за неправилен,но и за правните последици на този акт по отношение на производството по делото. Разпоредбата на чл.214,ал.1 ГПК/отм./ изрично предвижда,че частните жалби се подават в 7-дневен срок от съобщаване на определението,т.е. на съдържанието или поне на правните му последици,а не от получаване на съобщение,че определението е изготвено.Поради това изложеното в обжалваното определение становище за начина на съобщаване на определението,с което производството по делото е прекратено,не може да бъде споделено.
Срокът за обжалване на определението,с което производството по делото е прекратено,започва да тече от момента,в който страната е получила съобщение,че производството по делото е прекратено. В случая до И. Т. Щ.,А. М. Ф. и Т.
„Р.“ подобно съобщение не е било изпращано,поради което следва да се приеме,че срокът за обжалване започва да тече от момента на узнаването,а именно от момента на съобщаването на определение №2413/19.09.2008г.,т.е. от 06.10.2008г. При подаването на частна жалба вх.№ 10071/07.10.2008г. е спазен предвиденият в закона седмодневен срок. Неправилно въззивният съд е приел,че така подадената частна жалба е просрочена. Обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за администриране на подадената на 07.10.2008г. частна жалба срещу определението на Асеновградския районен съд от 24.06.2008г.,с което производството по отношение на И. Т. Щ.,А. м. Ф. и Т.“Р.“ е прекратено.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване определение №2142, постановено на 28.07.2009г. от Пловдивския окръжен съд по ч.гр.д.№1502/2009г. по подадената от Т.“Р.“-гр. А.,И. Т. Щ. и А. М. Ф. частна жалба вх.№18484/18.08.2009г.
ОТМЕНЯ определение №2142,постановено на 28.07.2009г. от Пловдивския окръжен съд по ч.гр.д.№1502/2009г.,с което е подтвърдено разпореждане от 09.10.2008г. на Районен съд-Асеновград по гр.д.№690/2004г.,с което е върната частна жалба вх.№ 10071/07.10.2009г. на ШК“Р.“-гр.А.,И. Т. Щ. и А. М. Ф.,подадена против постановеното по делото определение от 24.06.2008г.,с което производството по отношение на жалбоподателите е било прекратено и
ВРЪЩА делото на Районен съд-Асеновград за администриране на подадената от Т.“Р.“-гр.А.,И. Т. Щ. и А. М. Ф. частна жалба вх.№10071/07.10.2009г.
Председател:
Членове: