О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
гр.София, 10.04.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми април, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 590 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 07.10.2013г. по гр.д.№297/2013г., с което ОС Габрово е уважил иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Жалбоподателят Б. Д. Д., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът ЕС на блок „П.”-Габрово, чрез процесуалния си представител, поддържа че жалбата не следва да бъде допускана до разглеждане по същество от касационния съд, тъй като не са налице предпоставките на чл.280 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение, въззивният съд като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил Б. Д. да заплати на Е. собственост на блок „П.”- Габрово сумата от 5069,70 лв., на основание чл. 59 ЗЗД и е отхвърлил искове за мораторна лихва в размер на 2 192.98 лв.: 2 088.94 лв. за периода от 17.12.2010 г. до 30.11.2012 г. върху 10 800 лева и 104.04 лв. за периода от 30.11.2012 г. до 14.01.2013 г. върху 4 798.52 лв. като неоснователн. Отхвърлил е и предявените от Б. Д. възражения за прихващане и задържане на суми в размер 4 621,50 лв. общо като неоснователни.
Въззивният съд, като е препратил към мотивите на районният съд, е приел, че жалбоподателят-ответник по иска дължи на етажната собственост исковата сума от 5069,70 лв., която представлява остатък от общо държаната от него сума от 10 800 лева като управител на същата. Сумите са били предоставени на жалбоподателя от останалите собственици за да се направи ремонт на покрив, който не е извършен и за ремонт на електрическо управление на врати, който не е осъществен.
По отношение на твърдението на жалбоподателя, че неправилно първоинстанционният съд, е отхвърлил възражението за прихващане за сумата от 2 640,00 лв., представляваща трудово възнаграждение /заплата/, която ответникът е получил като домоуправител, за което има взето решение на общото събрание на етажната собственост, проведено на 23.04.2009г., въззивният съд е приел, че при действието на ПУРНЕС е гласувано решение домоуправителят да взема заплата в размер на една минимална заплата, но същото не е породило своето действие, тъй като на събранието не са присъствували всички собственици. Посочено е, че съгласно чл. 18 от Правилника, всички други длъжности, учредени по решението на общото събрание, са безплатни, ако се упражняват от собствениците или наемателите или от членове на техните семейства, освен ако всички собственици и наематели се съгласят да се плаща.
Въззивният съд е приел за недоказани и твърденията на жалбоподателя за сумите сумите: 231,50 – надвнесена лична вноска за ремонт; 200,00 лв. – заплатен ремонт /частичен/ на хидроизолация на покрив; 320,00 лв.- заплатен ремонт по т.8 и т. 9 от протокол количествена сметка. установено, че са били събрани вноски за предстоящия ремонт, но такъв не е бил извършен. Не са представени доказателства, че сумата от 231,50 е надвнесена
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението съдът е дал отговор на правни въпроси от значение за спора: законосъобразно ли е решение на Е. собственост, взето при действието на ПУРНЕС/отм/ след като не е атакувано по реда на чл.24а ПУРНЕС и следва ли въззивния съд да препраща мотивите си към тези на първата инстанция на основание чл.272 ГПК без изрично произасяне по поставен във въззивната жалба въпрос за намиращ се към делото ревизионен акт. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да бъде допускано касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси и на посоченото от него основание. На въпроса следва ли въззивния съд да препраща мотивите си към тези на първата инстанция на основание чл.272 ГПК без изрично произасяне по поставен във въззивната жалба въпрос за намиращ се към делото ревизионен акт съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК с характер на задължителна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК решения на ВКС, решение от 22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009г., ІV г.о. на ВКС, решение от 24.06.2010г. по гр. д. № 826/2009г.,ІV г.о. и решение от 08.11.2011г. по гр.д.№823/2010г., ІІ т.о. на ВКС. В същата се приема, че с приетите при действието на ГПК от 1952 г. /отм./ постановления на Пленума на ВС – ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г., са дадени подробни разяснения относно съдържанието на мотивите към решенията на всяка от инстанциите по същество като е посочено, че мотивите към въззивното решение не следва да се изчерпват само с констатации по повод правилността на обжалвания с въззивната жалба съдебен акт, а трябва да съдържат и изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона. Задължителни указания във връзка с правомощията на въззивната инстанция и съдържанието на мотивите към нейното решение са дадени и с приетото по-късно Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС – т.19, с което по категоричен начин е изяснено, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата инстанция и поради това въззивният съд е длъжен да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото като извърши самостоятелна преценка на доказателствата, формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и ги изрази писмено в мотивите към решението си. Задължителните разяснения и указания, дадени от Пленума на ВС и от ОСГК на ВКС, не са изгубили значението си и след влизане в сила на ГПК от 2007г. Предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, не дерогира изискването на чл.236, ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение. Разпоредбата на чл.272 ГПК не освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство /чл.269 ГПК/. Аргумент за това са нормите на чл.235, ал.2 и ал.4 ГПК, задължаващи въззивния съд да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху собствените си изводи по приложението на закона, които следва да намерят писмено отражение в мотивите към решението. Изложеното дава основание да се приеме, че и при действието на ГПК от 2007г. наличието на ясни и убедителни мотиви е условие за процесуална законосъобразност на постановеното от въззивния съд решение. В в съответствие с тази практика решаващият състав е потвърдил обжалваното пред него първоинстанционно решение с позоваване на препращащата норма на чл.272 ГПК, като и обсъдил оплакванията във въззивната жалба и е изложил и собствени съображения защо приема за основателен иска с правно основание чл.59 ЗЗД.
По въпроса законосъобразно ли е решение на Е. собственост, взето при действието на ПУРНЕС/отм/, след като не е атакувано по реда на чл.24а ПУРНЕС не е налице общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 ТР№1/2009г. ОСГК ТК на ВКС за допускане на касационно обжалване. Този въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда за наеснователност на възражението за прихващане, направено от жалбоподателят. Съдът не се е произнесъл по законосъобразност на взето от Общото събрание на етажната собственост решение касаещо заплащане труда на домоуправителя, а е приел, че такова не е прието поради липсата на необходимия кворум. Формираното по вътрешно убеждение на съда разбиране за липса на прието решение от Е. собственост, налага индивидуална преценка на всеки отделен случай, а не обща такава за всички случаи. Необосноваността е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и не съставлява основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 300 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 07.10.2013г. по гр.д.№297/2013г. на ОС Габрово.
ОСЪЖДА Б. Д. Д. да заплати на ЕС на блок „П.”-Габрово сумата 300 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: