О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 521
София,.14.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на пети август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 329/2009 година
Производство по чл.274, ал.2, предл. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. “А” срещу срещу разпореждане № 61 от 22.01.2009 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е върната подадената от частния жалбоподател касационна жалба срещу въззивно решение № 365 от 04.07.2008 г. по гр.д. № 344/2008 г., постановено по същото дело.
С частната жалба е наведено оплакване за незаконосъобразност, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост на разпореждането..
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С разпореждане №170 от 28.11.2008 г. на Председателя на второ отделение при Търговска колегия касационната жалба на частния жалбоподател е върната на Пловдивския апелативен съд по съображения, че в изложението към нея касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с произнасянето от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, но същият не е посочил решенията на ВКС, на които се позовава. В изпълнение на разпореждането за привеждане на касационната жалба в съответствие с изискванията на чл.284, ал.3, т.1 ГПК Пловдивския апелативен съд е дал указания на касатора в посочения по-горе смисъл, но в законоустановения срок нередовността й не е била отстранена.
Неоснователно се поддържа от жалбоподателя довод, че администрирането на касационната му жалба от въззивния съд е индиция, че е изпълнил изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за прилагане към изложението му на решенията на ВКС, на които обосновава допустимостта на касационното обжалване, и тъй като те не се намирали в кориците по делото по вина на съда, то за него не било възникнало задължение за повторното им прилагане към жалбата. Доводът е несъстоятелен.
Когато като основание за допускане на касационното обжалване се сочи селективния критерий по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, касаторът следва да аргументира становището си по допустимостта на касационното обжалване с посочване на решения по проблема от практиката на съдилищата и на ВКС, които ако не са публикувани, следва да се представят в копие към приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В разглежданият случай в изложението на касатора липсва позоваване на конкретни решения на ВКС, в отклонение от които е твърдял, че е даденото от въззивния съд разрешение на поставените въпроси, този недостатък не е бил отстранен от настоящия жалбоподател чрез посочването им в дадения от въззивния съд срок, въпреки изричните в тази насока указания, поради което законосъобразно е постановено връщането на касационната му жалба.
По изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното разпореждане е постановено при спазване на закона и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ отделение при Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 61 от 22.01.2009 г. на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: