1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
гр. София, 18.07.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 846 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. И. К. срещу решение № 21 от 21.03.2012г. по т. дело № 47/2012г. на Апелативен съд Б., търговско отделение в частта, с която е потвърдено решение № 275 от 03.11.2011г. по т. дело № 542/2010г. на Окръжен съд Бургас в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу Г. Т. Т. лично и като [фирма], [населено място] за разликата над 12 446.76 евро до предявения размер 28 095.44 евро със законната лихва.
Касаторът – ищец прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„1/ Допустимо ли е да се предостави обезпечение на всички искове на лизингодател срещу лизингополучател за задълженията по договор за финансов лизинг чрез издаване от лизингополучателя в полза на лизингодателя на записи на заповед, при изрична уговорка в този смисъл между двете страни в сключения помежду им договор за финансов лизинг?
2/ Основателна ли е претенцията на лизингодателя срещу лизингополучателя, предявена на основание издадените в негова полза записи на заповед, доколкото същата съответства на размера на изискуемото задължение по сключен между тях договор за финансов лизинг към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение?
3/ При изрична уговорка за обезпечение на всички искове на лизингодателя срещу лизингополучателя с издадени от последния записи на заповед, следва ли, че всеки от ефектите обезпечава станали изискуеми задължения по договора до размера на главницата по записа на заповед, независимо от момента на настъпване на изискуемостта на вземането по каузалното правоотношение?
4/ В случай, че с цел обезпечаване изпълнението на каузално правоотношение, длъжникът е издал няколко записи на заповед за обща сума, която дължи по сделката, отделните записи на заповед обезпечават изпълнението на всички вземания на кредитора или всеки от записите на заповед, гарантира плащане само на вземания, произтичащи от договора за годината, за която е бил издаден записът на заповед?
5/ Запис на заповед, издаден с цел обезпечаване изпълнението на каузално правоотношение, може ли да бъде използван при образуване на заповедно производство за установяване и събиране на вземания по сделката на кредитора, които са станали изискуеми след настъпване на падежа по ценната книга, или записът на заповед обезпечава изпълнението само на вземанията по сделката, които са станали изискуеми преди или на датата на падежа на менителничния ефект?“
Ответникът Г. Т. Т. и като [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Мария Д. оспорва касационната жалба на ищеца и поддържа становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от ищеца част по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като нито един от формулираните в изложението въпроси не е във връзка с допустимостта на касационното обжалване, а се отнасят до правилността на решението, както и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, защото въпросът за допустимостта на възражението по каузалните правоотношения е разрешен в практиката. Излага становище, че приложената съдебна практика е в подкрепа на възраженията на ответника по иска и решението на въззивната инстанция.
Ответникът чрез процесуалния си представител е подал насрещна касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 422 ГПК е уважен, т. е. в частта, с която е прието за установено, че Г. Т. Т. като физическо лице и [фирма] дължи на [фирма] сумата 12 446.76 евро по запис на заповед, издаден от [фирма] в полза на ищеца на 27.02.2007г. за сумата 43 297.27 евро, заедно със законната лихва от 31.08.2009г., и са присъдени разноски.
Касаторът – ответник прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната от него част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС: „длъжен ли е ищецът по иск с правно основание чл. 422 ГПК за вземане по запис на заповед при каузално възражение да установи претенцията си по вид, размер и да установи и връзката с каузалното отношение“.
Ищецът оспорва насрещната касационна жалба и прави възражение за липса на твърдените от ответника предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от ответника част.
Касационната жалба на ищеца и насрещната касационна жалба на ответника са редовни от външна страна – подадени са в преклузивните срокове по чл. 283 и чл. 287, ал. 2 ГПК, от процесуалнолегитимирани страни и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел, че предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК е свързан с установяването на вземането – предмет на сключения между страните договор за финансов лизинг №[ЕИК]/21.05.2007г. и записът на заповед от 27.02.2007г. с падеж 01.04.2008г. за сумата 43 297.27 евро, като искът е предявен за част от тази сума – за 28 095.44 евро. По делото е установено, че за обезпечаване на вземането по договора за финансов лизинг са подписани и авалирани пет броя записа на заповед, всеки за сума в размер 43 297.27 евро с падеж, както следва: 01.04.2007г., 01.04.2008г., 01.04.2009г., 01.04.2010г. и 01.04.2011г. Аргументирайки се с обстоятелството, че всеки запис на заповед е с различен падеж за всяка една от годините на лизинговия договор, решаващият съдебен състав е направил извод, че всеки запис на заповед обезпечава задължението по договора за финансов лизинг за съответния период, а не за цялото вземане по договора и за всички искове, които лизингодателят би могъл да има срещу лизингополучателя. Въззивният съд е приел, че вземането на ищеца е възникнало за периода от 01.05.2008г. до 01.05.2009г., същото е в размер 12 446.76 евро /24 343,38 лв./ и представлява неплатени вноски по договора за финансов лизинг по няколко фактури. По фактура № [ЕГН]/01.05.2009г. вземането не се дължи по записа на заповед, тъй като същият обезпечава вземането за друг период – от 01.05.2008г. до 01.05.2009г., а по фактура № [ЕГН] сумата е платена.
Във връзка с насрещната въззивна жалба Бургаски апелативен съд е направил извод, че сумата по фактура № [ЕГН]/10.02.2009г. – префактуриран разход, следва да бъде включена в общата сума на задължението, предвид записа в Приложение № 2 и т. 7.1 от Общите условия.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Посочените от касатора – ищец въпроси са относими към предмета на делото и са свързани с правилността на въззивното решение, а отговорът им е обусловен от доказателствата, зависи от данните по делото и доказаните факти и обстоятелства. Въпросите са конкретни за делото и оплакването за неправилното им решаване съставлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба на ищеца и изложението към нея основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото и на основание чл. 287, ал. 4 ГПК насрещната касационна жалба на ответника следва да бъде оставена без разглеждане. Разноски на касатора – ищец не се дължат, а на касатора – ответник разноски не се присъждат, тъй като не са налице данни, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 21 от 21.03.2012г. по т. дело № 47/2012г. на Апелативен съд Б., търговско отделение в обжалваната от [фирма], [населено място] част, с която е потвърдено решение № 275 от 03.11.2011г. по т. дело № 542/2010г. на Окръжен съд Бургас в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу Г. Т. Т. лично и като [фирма], [населено място] иск за разликата над 12 446.76 евро до предявения размер 28 095.44 евро със законната лихва.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на Г. Т. Т. като [фирма], [населено място] срещу решение № 21 от 21.03.2012г. по т. дело № 47/2012г. на Апелативен съд Б., търговско отделение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е прието за установено, че Г. Т. Т. като физическо лице и [фирма] дължи на [фирма] сумата 12 446.76 евро по запис на заповед, издаден от [фирма] в полза на ищеца на 27.02.2007г. за сумата 43 297.27 евро, заедно със законната лихва от 31.08.2009г., и са присъдени разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която е оставена без разглеждане насрещната касационна жалба подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.