ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 521
София, 18. септември 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети септември 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Веска Райчева
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 437 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определението на Софийския градски съд от 31.07.2008 г. по ч.гр.д. № 2837/2008, с което е потвърдено разпореждането на Софийския районен съд от 29.05.2008 г. по гр.д. № 11629/2008, с което е отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение.
Недоволен от определението е касаторът Н. В. К., представляван от адв. К от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос удостоверява ли договорът подлежащо на изпълнение парично вземане за уговорена неустойка, който се разрешава противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и туря край на делото, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че в представяния нотариален акт е уговорена неустойка в размер на двойния размер на продажната цена, ако има висящ спор за права върху продадената вещ. Нотариалният акт обаче не удостоверява вземането за неустойка, тъй като вземането произтича от факти, който не са удостоверени в него.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият процесуалноправен въпрос обуславя съдържанието на обжалвания акт, но в изложението към частната касационна жалба няма посочени и представени съдебни решения, в които повдигнатият въпрос да е разрешен по различен начин. В представеното определение на Софийския градски съд по ч.гр.д. 1425/2003 се приема, че вън от изпълнителното основание съдът може да преценява само факти за настъпването на изискуемостта на вземането, а в останалите представени определения са разрешени други въпроси.
Повдигнатият процесуалноправен въпрос няма значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, че изпълнителното основание трябва да удостоверява съществуването на вземането и вън от изпълнителното основание могат да бъда доказвани само факти, които имат значение за настъпването на изискуемостта. Неустойката се уговоря в сключения договор, но вземането за неустойка възниква, когато е налице неизпълнение. Неизпълнението е правопораждащ факт, който не може да удостоверява с документи вън от изпълнителното основание. Съгласно чл. 418, ал. 3 ГПК с официален или изходящ от длъжника документ може да се доказва само настъпването на изискуемостта на вземането, чието съществуване е удостоверено в изпълнителното основание.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Софийския градски съд от 31.07.2008 г. по ч.гр.д. № 2837/2008.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.