О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
София,19.11. 2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1350 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Община Завет, обл. Р. чрез адв. Н. Х. срещу решение № 13/13.02.2018 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/, гражданско отделение по в.гр.д. № 533/2017 г., с което след отмяна на отхвърлително решение на Окръжен съд Разград /О./ е постановено решение, осъждащо Община [населено място], Р. област да заплати на Мюсюлманско вероизповедание [населено място] сумата 39000 лв., с която се е обогатила неоснователно чрез спестяване на разходи за ремонт и реконструкция на асфалтов път към гробищен парк в [населено място], община Завет, Р. област, представляващ публична общинска собственост със законна лихва и разноски.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 предл.3-то ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Мюсюлманско вероизповедание [населено място] оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на законния срок, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК, поради следните съображения:
Мюсюлманско вероизповедание [населено място] е предявило срещу община Завет иск за сумата от 39000 лв., обезщетение за неоснователно обогатяване, представляващо разходи на ищеца за изграждане на асфалтов път към гробищата в [населено място]. Посочено е, че за изграждане на пътя е сключен договор с „Пътконсулт“ ООД от името на ищеца, работата е изпълнена качествено и е заплатена от ищеца – заключение на ССЕ и СТЕ. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като е приел, позовавайки се на ТР № 85/1968 г., че ищецът не е нито владелец, нито държател на имота и поради липсата на възлагане от страна на ответника следва да се отрече правото му на обезщетение за извършените подобрения. Въззивният съд все с оглед ТР № 85/1968 г. е приел, че щом отношенията между страните не са уредени с договор, разместването на блага следва да се уреди по правилата на извъндоговорните взаимоотношения и е квалифицирал иска по чл.59 вр. чл.61 ал.1 ЗЗД. Посочил е, че процесният имот принадлежи на ответника Община Завет, със статут е на публична общинска собственост, представлява част от месната транспортна инфраструктура и съгласно чл.64 ал.3 ЗУТ изграждането, поддръжката и ремонта му следва да се извършва за сметка на съответната община. Ищецът е предприел асфалтиране със знанието, че работата е чужда, сключеният от него договор с фирмата-строител е обявен за нищожен с влязло в сила решение по т.д. № 62/2014 г. на О. във връзка с липса на представителна власт на Мюсюлманско вероизповедание. Прието е, че финансирането на строежа е със средства на ищеца и доколкото изпълнението на строителството е задължение на общината, общината е спестила средства за изграждането на обекта за сметка на ищеца Мюсюлманско вероизповедание и следва да ги заплати. Поради това, че отношенията между ищеца и ответника не са били уредени с договор, разместването на блага, изразено чрез спестяване от ответника Община Завет за сметка на ищеца, настоящ касатор на разходите за изграждане на пътното съоръжение следва да бъде защитавано по правилата на извъндоговорните облигационни отношения. Изводите са подкрепени с цитирани решения на ВКС /р. № 356/07.10.2011 г. на ВКС, ІV ГО/.
В изложението е формулиран следният въпрос с поддържан допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК: „Може ли подобрителят на чужд имот, който не е владелец, и не е държател, и не се намира в договорни отношения със собственика на имота да претендира обезщетение за извършването подобрения на основание чл. 59 от ЗЗД ако не твърди, че са налице предпоставките на чл. 60 – 62 от ЗЗД?“ Разрешението на въпроса от ВАС е в съответствие с указанията на ТР № 85/1968 г. и цитираната съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, а не в противоречие с тях, поради което не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по него по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Не е налице и основание за приложение на чл.280 ал.2 ГПК, тъй като с изложените доводи се твърди липса на връзка между обогатяване и обедняване на двете страни, без оглед на доказателствата по делото и изложените от ВАС съображения за наличие на такава. Твърди се и очевидна неправилност с оглед дадената правна квалификация на иска от съда по чл.59 вр. чл.61 ал.1 ЗЗД. Но въпросът за квалификацията на иска е част от предмета на делото, с оглед твърденията на ищеца. Спорът за правилността, респ. неправилността на тази квалификация и отговорът на този въпрос обуславя основание за обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, не и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК. Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното от него решение само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, какъвто не е настоящият случай.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по касационна жалба в размер на 2400 лв. – списък по чл.80 ГПК и фотокопие на фактура.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 13/13.02.2018 г. на Варненски апелативен съд, гражданско отделение по в.гр.д. № 533/2017 г.
ОСЪЖДА Община Завет, обл. Р., [населено място], ул. „Лудогорие“ № 19 да заплати на Мюсюлманско вероизповедание [населено място] със съдебен адрес [населено място], ул. „Бачо Киро“ № 5, чрез адв. М. Д. сумата 2400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/ адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.