О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
София, 24.07.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №200 по описа за 2012 год.
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. П. Г. от [населено място], общ.П., чрез начначения му по реда на чл.95 ГПК особен представител адв.В., срещу определение от 23.01.2012г. по ч.гр..д.№29/2012г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 21.04.2011г. по гр.д.№605/2004г. на Плевенски районен съд, с което е върната въззивната жалба на Г. като просрочена.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение, съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което е върната въззивната жалба на ищеца Г. П. Г. срещу постановеното решене от 18.02.2005г. в частта, с която е отхвърлен иска му срещу А. №9 /преобразувано в С.-П./ – че е бил шофьор на Шкода самосвал и К. 13т. при средна месечна заработка 550лв.
Въззивният съд е приел за законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че въззивната жалба е просрочена – подадена е няколко години след влизане в сила на решението. Приел е, че в частната жалба не се съдържа молба за възстановяване на срока – няма петитум и обстоятелства по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК.
В изложението за допускане на касационно обжалване касаторът сочи правен въпрос: „представляват ли молба за възстановяване на пропуснат срок за въззивно обжалване доводи на жалбоподателя, че е научил късно за постановяване на обжалваното решение /именно два дни преди изтичане на срока за обжалване/ от адвоката си, след като поради отсъствие на последния не могъл да се свърже с него и да обжалва решението в законния срок, както и че не успял да ангажира своевременно друг адвокат”. Счита, че е налице основание по чл.280, ал.1,1 т.3 ГПК – поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на разпоредбата на чл.64, ал.2 ГПК. Жалбоподателят счита, че разпоредбата не е ясна – не е ясно дали доказването на обстоятелствата за пропускането на срока предшества самото искане за неговото възстановяване. Доводите са неоснователни. Разпоредбата на чл.64, ал.2 ГПК не е неясна, неточна или противоречива, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване. Срокът за подаване на молба за възстановяване на срок е едноседмичен и започва да тече от съобщението за пропущането. За това време страната трябва да изложи всички пречки, включително моментът на възникването и моментът на отпадането на всяка от тях, както и да посочи всички доказателства, които са й известни. Релевантна за възстановяване на срока е само пречка от обективен характер, която е съществувала до деня на извършването на процесуалното действие или толкова време преди края на предходния ден, че до края му извършването на процесуалното действие е било невъзможно. В случая такива пречки не са посочени от страната, а липсва и искане за възстановяване на срока.
По изложените съображения касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение определение от 23.01.2012г. по ч.гр..д.№29/2012г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 21.04.2011г. по гр.д.№605/2004г. на Плевенски районен съд, с което е върната въззивната жалба на Г. като просрочена.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: