О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
София, 28,06,2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. № 504 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Обжалвано е определението от 11.02.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 1421/2010 г. на Софийски градски съд, административно отделение, 3а състав, с което е оставено без уважение възражение вх.4479/21.01.2010 г. по чл.423 от ГПК против заповед за изпълнение на парично задължение № 204/15.05.2009 г., постановено по гр.дело №3825/2009г. на СПС-ІІІ г.о., 89 състав, като неоснователно.
Със същото определение е оставено без разглеждане особено искане за спиране на изпълнителните действия по изп.д. № 20098380405018/2009 г. по описа на ЧСИ М. Б.
Жалбоподателката К. Д. Т. иска отмяна на атакуваното определение като неправилно.
В писмен отговор ответникът “ Т. София” Е. счита обжалваното определение за правилно и обосновано.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, участваща в процеса. В частта, с която е оставено без уважение възражението по чл.423 от ГПК частната жалба е процесуално недопустима. Определенията на въззивен съд, постановени по реда на чл. 423, ал.1 ГПК не подлежат на инстанционен контрол. По съществото си производството е извънинстанционно, тъй като е насочено към отмяна на влязла в сила заповед. Актовете постановени по този ред по принцип не подлежат на обжалване. Актът по чл. 423 ГПК не е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е предвидено изрично в закона. Софийски градски съд се е произнесъл не в качеството си на въззивна инстанция, а в рамките на възложените му от процесуалния закон правомощия в извънинстанционно производство. Липсва изрична норма, която предвижда обжалване на определението, поради което постановеното от въззивния съд съдебен акт е окончателен. След като законът не допуска правото на касационно обжалване, неправилното посочване от въззивния съд не го създава. Не се касае за неправилно определен срок, а за инстанционен контрол, който се урежда от ГПК.
Определението, с което е оставено без разглеждане искането за спиране изпълнителните действия по образуваното изпълнително дело е постановено за първи път от въззивния съд, поради което за него не нужно да се са налице предпоставките на чл.280 ГПК. Касае се за определение, което по своя характер е преграждащо и подлежи на инстанционен контрол пред ВКС на основание чл.274, ал.2 във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Когато с възражението е подадено и искане за спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 1 ГПК, то се разглежда от въззивния съд. Съгласно чл. 423, ал. 4 ГПК само искане по чл. 420, ал. 2 ГПК се разглежда от районния съд при приемане на възражението от въззивния съд. Ако не приеме възражението, последицата е като при липса на подадено в срок възражение, при което спиране на изпълнението е недопустимо. Съдът е следвало да остави без уважение направеното искане, а не да го остави без разглеждане поради липсата на компетентност. Като краен резултат определението в тази част следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното ВКС, Търговско отделение, Първо отделение в настоящия си състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на К. Д. Т. от София против определението от 11.02.2010 г. по ч.гр.д. № 1421/2010 г. на СГС-АО-3а състав, с което е оставено без уважение възражение вх. № 4479/22.01.2010 г. по чл.423 от ГПК.
В тази част определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС-ТК в едноседмичен срок от датата на съобщението до жалбоподателката.
ПОТВЪРЖДАВА същото определение в частта му, с която е оставено без разглеждане особено искане за спиране изпълнителните действия по изп.д. № 20098380405018/2009 г. на ЧСИ М. Б.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Когато с възражението е подадено и искане за спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 1 ГПК, то се разглежда от въззивния съд, /защото според чл. 423, ал. 4 ГПК само искане по чл. 420, ал. 2 ГПК се разглежда от РС при приемане на възражението от въззивния/, но само при условие, че приеме възражението. Ако не приеме възражението, последицата е като при липса на подадено в срок възражение, при което спиране на изпълнението е недопустимо. С произнасянето в конкретния случай крайният резултат е подобен. Но при всички случаи това произнасяне подлежи на обжалване пред ВКС, без да е нужно да са налице предпоставките по чл. 280 ГПК, защото за първи път по искането за спиране се е произнесъл въззивния съд.
Неоснователен е довода на частния жалбоподател, че съдът е следвало да определи размера на надлежното обезпечение по чл. 420, ал. 1 ГПК.
Приложното поле на разпоредбата на чл. 420 ГПК се отнася само до хипотезите на издадена заповед за незабавно изпълнение-в общата хипотеза на чл. 410 ГПК заповедта за изпълнение изобщо не подлежи на изпълнение, преди да е изтекъл срокът за възражение. Когато заповедта е за незабавно изпълнение, възражението не спира принудителното изпълнение в случаите на чл. 417, т. 1-8 ГПК, освен ако длъжникът представи надлежно обезпечение на кредитора по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД. Според установената практика по чл. 250 ГПК – отм. обезпечението трябва да е представено с възражението и е в размер на дължимата сума заедно с лихвите до датата на депозиране на възражението.
По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и затова определението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, ВКС-I т.о.
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение № 111/19.03.2009 г. по в.ч.гр.д. № 235/2009 г. на Русенски ОС в обжалваната част за спиране незабавното изпълнение.
Определението не подлежи на обжалване.