2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
гр. София,30.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1848 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Кооперативен пазар” ООД, представлявано от назначения особен представител адв. Е. З., и касационна жалба на Т. А. Г., представлявана от адв. С. Б., срещу решение № 77 от 06.03.2018г. по в.т.д. № 719/2017г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 150 от 09.05.2017г. по т.д. № 282/2015г. на Старозагорски ОС. С потвърденото първоинстанционно решение са отменени на основание чл.74 ТЗ като незаконосъобразни решенията, прието на състоялото се на 19.09.2015г. ОС на ТД „Кооперативен пазар” ООД и дружеството е осъдено да заплати на ищеца С. Х. К. направените от него деловодни разноски в размер на 1 700 лева.
Касаторът „Кооперативен пазар” ООД поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като исковете са предявени от лице, което няма активна процесуална легитимация; тъй като въззивният съд се е произнесъл по непредявени искове и тъй като решението се основава на съдебно-почеркова експертиза, която е била оспорена, но въпреки това е била възприета от съда. Поддържа още, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Заявява, че поддържа доказателствените си искания, направени в първоинстанционното производство, по които няма произнасяне или са отхвърлени неоснователно. Твърди, че въззивният съд не е разгледал направените пред него оплаквания, както и основния правен аргумент и установен факт, сочещ за симулативност на първоинстанционното производство, обосноваващ обезсилване на първоинстанционното решение като недопустимо и прекратяване на производството като симулативно и недопустимо, инициирано не от ищеца, а от трето лице, извън процесуално легитимираните, които могат да водят специалните искове по ТЗ за оспорване на решенията на ОС. Твърди, че не е била констатирана и безспорната нередовност на исковата молба, която не може и да бъде поправена поради настъпила абсолютна преклузия за това. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното решение е вероятно недопустимо, излагайки следните доводи: 1/ решението е постановено по основания, заявени извън преклузивния срок, определен в чл.74 ТЗ, в симулативно иницииран и недопустим съдебен процес от лице без правомощия да завежда и води производството, извън персоналния състав на съдружниците и различно от записаното в исковата молба, без възможност за саниране на недопустимо извършените действия повече от година след преклузивния срок по чл.74 ТЗ; 2/ решението е постановено по искове, предявени от лице без правен интерес да предявява и води точно тези искове по нередовна и към момента искова молба и при невнесена дължима държавна такса. Излага твърдение за произнасяне на въззивния съд в противоречие с т.6 от ТР № 1/06.12.2002г. по т.д. № 1/2002г. на ОСГТК на ВКС, тъй като съдът е дал указания на ищеца и му е предоставил възможност с допълнителна искова молба да изложи допълнителни основания за отмяна, извън преклузивния срок по чл.74 ТЗ, и впоследствие се е позовал на тях в съдебното решение, с което е постановил недопустим акт. Твърди, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като поставя следните правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. Допустимо ли е лице, което не е от състава на съдружниците в едно ООД, каквото е ответното дружество, да предявява в съда специалните искове по реда на чл.74 ТЗ /погрешно посочено чл.71 ТЗ/ за отмяна на решения на ОСС в това ООД и такова производство процесуално допустимо ли е?
2. Може ли да бъде санирано с обратна сила неизвършено от страна на съдружник в едно ООД процесуално действие по внасяне на искове в съда за отмяна на решение на ОСС в едно ООД от лице извън персоналния състав на съдружниците и без правомощия, чрез потвърждаване и това да се извърши повече от година, след като е изтекъл преклузивният срок, предвиден в нормата на чл.74, ал.1 ТЗ за внасяне на тези искове в съда?
3. Когато с една искова молба пред съда от съдружник по реда на чл.74 ТЗ /погрешно посочено чл.71 ТЗ/ са оспорени бланкетно, без конкретика, всички взети решения от ОСС в едно ООД, длъжен ли е първоинстанционният съд и след това въззивният съд да остави исковата молба без движение и да укаже на ищеца да конкретизира точно основанията си, които твърди за всяко конкретно взето решение относно неговата незаконосъобразност или нищожност и правния му интерес да оспорва всяко конкретно решение на ОСС и недаването на такива указания не води ли до произнасяне по непредявени искове и по нередовна и недопустима за разглеждане искова молба, което води до недопустимост и на съдебното решение?
4. Когато с една искова молба пред съда съдружник по реда на чл.74 ТЗ /погрешно посочено чл.71 ТЗ/ са оспорени бланкетно, без конкретика, всички взети решения от ОСС в едно ООД, длъжен ли е първоинстанционният съд и след това въззивният съд да остави исковата молба без движение и да укаже на ищеца да внесе държавна такса по всички искове съобразно общия брой на взетите на конкретното ОСС в дружеството решения и недаването на такива указания не води ли до произнасяне по нередовна за разглеждане искова молба и съответно до недопустимост на съдебния акт?
5. Когато с една искова молба пред съда от съдружник по реда на чл.74 ТЗ /погрешно посочено чл.71 ТЗ/ са оспорени бланкетно, без конкретика, всички взети решения от ОСС в едно ООД, длъжен ли е първоинстанционният съд и след това въззивният съд, без да е сезиран, да се произнесе относно законосъборазността на всяко конкретно решение, взето на ОСС в ответното ООД, съобразно правилото на чл.74, ал.1 ТЗ, защото искането за отмяна на всяко конкретно взето решение на ОСС в едно ООД съставлява отделен иск и непроизнасянето по всеки отделен иск не води ли до бланкетно и недопустимо произнасяне от съда, което да води до недопустимост на съдебното решение?
Касаторът излага и довод за очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като е немотивирано и необосновано по никакъв правно валиден начин. Сочи, че въззивният съд не е изложил никакви мотиви по всяко от общо четиринадесетте решения на ОСС, предмет на отделни искове.
Касаторът Т. А. Г. поддържа, че въззивното решение е нищожно, недопустимо, евентуално неправилно. Твърди, че решението е нищожно, тъй като е постановено от съдии от състава на ПАС, които са демонстрирали пълно неуважение към правото на защита на ответното дружество и нежелание да се отведат от участие в съдебното производство при явна заинтересованост да постановят точно това съдебно решение, в полза на лица от организирана престъпна група, които чрез този симулативно иницииран съдебен процес са блокирали дейността на дружеството и по престъпен начин са ограбили цялото му имущество. Твърди, че въззивният съд в нарушение на процесуалния закон не е уважил обоснованите им доказателствени искания. Прави искане за обезсилване на въззивното решение като нищожно и недопустимо, тъй като е резултат от симулативен и недопустим съдебен процес, иницииран от лица без активна процесуална легитимация да водят записаните в исковата молба бланкетни искове, които не подлежат на разглеждане, тъй като са недопустими. Излага довод за необсъждане от въззивния съд на изложените във въззивните жалби оплаквания и твърдения и за излагане на незаконосъобразни мотиви за отмяна на решението за изключване на С. К. като съдружник в дружеството. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът прави довод за произнасяне на въззивния съд в противоречие с т.6 от ТР № 1/06.12.2002г. по т.д. № 1/2002г. на ОСГТК на ВКС, тъй като съдът е дал указания на ищеца и му е предоставил възможност с допълнителна искова молба да изложи допълнителни основания за отмяна, извън преклузивния срок по чл.74 ТЗ, и впоследствие се е позовал на тях в съдебното решение, с което е постановил недопустим акт. Позовава се на хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационен контрол, като твърди, че въззивното решение е очевидно нищожно, недопустимо и неправилно. Твърди, че решението е постановено по основания, заявени извън преклузивния срок, определен в чл.74 ТЗ, в симулативно иницииран и недопустим съдебен процес от лице без правомощия да завежда и води производството, извън персоналния състав на съдружниците и различно от записаното в исковата молба, без възможност са саниране на недопустимо извършените действия повече от година след преклузивния срок по чл.74 ТЗ, както и че решението е постановено по искове, предявени от лице без правен интерес да предявява и води точно тези искове по нередовна и към момента искова молба и при невнесена дължима държавна такса. Поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно и е немотивирано и необосновано по никакъв правно валиден начин, както и е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Ответникът по касация С. Х. К., представляван от адв. Н. Н., оспорва касационните жалби. Прави възражение за недопустимост на подадената от Т. А. Г. като представител на „Кооперативен пазар” ООД касационна жалба, тъй като същата не разполага с право да представлява ответното дружество. Поддържа, че не са изложени твърдения, обосноваващи оплакванията за нищожност и недопустимост на въззивното решение. Сочи, че не е налице противоречие на въззивното решение с посочената в касационната жалба съдебна практика. По отношение на касационната жалба на „Кооперативен пазар” ООД, представляван от назначения от съда особен представител адв. З., излага съображения за неоснователност на изложените доводи за недопустимост на обжалваното решение. Сочи, че е атакувал процесните решения на ОСС в установения преклузивен срок, като по указания на съда е депозирана допълваща и уточняваща искова молба след посочения срок, но с оглед разпоредбата на чл.129, ал.5 ГПК поправената искова молба се счита за подадена, считано от датата на нейното подаване. Твърди, че ясно и конкретно са посочени основанията за незаконосъобразност на атакуваните решения, внесена е дължимата и определена от съда държавна такса, а представителната власт на подалия исковата молба е потвърдена от ищеца, както и е прието заключение на графологична експертиза, потвърждаваща, че подписът под потвърджаваща молба и подписът на пълномощното са негови подписи. Счита, че не е налице противоречие на въззивното решение с посочената практика на ВКС, а поставените въпроси са напълно и изчерпателно регламентирани. Излага подробни съображения за неоснователност на касационните жалби.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационните жалби са редовни – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Касационната жалба, подадена от „Кооперативен пазар” ООД, представлявано от Т. А. Г., се явява подадена от лице без представителна власт, тъй като същата, макар да е избрана за управител на търговското дружество, не е вписана като такава и поради това няма право да го представлява. Доколкото е подадена и касационна жалба от дружеството, представлявано от назначения му от съда особен представител, която е идентична по съдържание с подадената чрез Т. Г. касационна жалба, последната не следва да се оставя без движение за потвърждаването й.
Въззивният съд е изложил съображения за неоснователност на възраженията за недопустимост на иска, съответно на постановеното по него първоинстанционно решение. Приел е, че исковата молба е депозирана в преклузивния 14 – дневен срок по чл. 74 ал. 2 от ТЗ, както и че по указания на съда е депозирана и допълваща и уточняваща искова молба – след този срок, но съгласно чл. 129 ал. 5 от ГПК поправената искова молба се счита редовна от деня на подаването й. Приел е, че ясно и конкретно са посочени основанията за незаконосъобразност на атакуваните решения, внесена е дължимата и определена от съда ДТ по исковете. Посочил е, че представителната власт на подалия исковата молба от името и за сметка на ищеца негов процесуален представител е потвърдена от ищеца с писмена молба с нотариална заверка на подписа, както и лично от него в открито съдебно заседание на 27.02.2017 г. пред първоинстанционния съд, като това потвържаване валидира с обратна сила евентуално извършени без представителна власт действия. Позовал се е и на заключението на назначената пред първоинстанционния съд графологична експертиза, от чието заключение се установява че подписът и името под потвърждаващата молба са изпълнени от ищеца, като подписа за ищеца под тази молба и подписа на ищеца под приложеното към исковата молба пълномощно са изпълнени от едно и също лице.
Въззивният съд е приел за безспорно установено, че на 29.07.2015 г. е било свикано общо събрание на ответното дружество по предварително обявен дневен ред, на което са разглеждани и гласувани решения по други въпроси, както следва – взето е решение за връчване на писмено предупреждение за изключването на ищеца като съдружник, връчено му е такова предупреждение и е насрочено общо събрание за 19.09.2015 г. за вземане на решение за изключването му като съдружник, освобождаване на починали съдружници и приемане на наследниците им като съдружници, преразпределение дяловете от капитала на изключения и починалите съдружници между останалите съдружници, освобождаването на ищеца като управител, реализиране на имуществената му отговорност като управител за причинени вреди на дружеството, избор на нов управител, избор на контрольор, приемане на промени в дружествения договор.
Приел е, че писменото предупреждение по чл. 126 ал. 3 от ТЗ е от всички останали съдружници в дружеството и в него са посочени конкретни вменени на ищеца нарушения, датиращи от начален момент 1994 г. и краен момент 22.07.2015 г.. Посочил е, че всички те касаят дейността на ищеца като управител на дружеството от момента на учредяването му – в който смисъл и общото възражение на ищеца за всички тях в депозирания от него до съдружниците отговор на предупреждението, като в отговора се сочат и възражения относно някои от визираните нарушения.
Приел е, че общото събрание на 19.09.2015 г. е проведено при обявения дневен ред и е приело решенията, предмет на настоящия иск. Посочил е, че ищецът е изключен заради посочените в предупреждението нарушения, като са добавени и още две с твърдения да са междувременно извършени – нарушаване на приетото на 29.07.2015 г. щатно разписание /нарушения не са посочени/ и депозиране на заявление за вписване в търговския регистър освобождаване на съдружник поради прехвърляне на дружествен дял и съответно изменение на дружествения договор – без решение на общо събрание, като се касае за прехвърляне на дружествените дялове на съдружника П. И. на ищеца – също съдружник. Посочил е, че решението по т. 2 за изключването е прието с мнозинство 100 % от капитала – без дяловете на изключения, който съгласно чл. 137 ал. 3, изречение второ от ТЗ няма право на глас. По отношение на останалите решения е отразен кворум за приемането им също 100 % от капитала, като е отбелязано че това мнозинство е формирано без участието на ищеца в гласуването – поради вече гласуваното му изключване като съдружник той не е допуснат до гласуването на последващите решения на същото общо събрание.
Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд за неоснователност на оплакването на ищеца, че решението за изключването му е незаконосъобразно поради липса на валидно взето решение от Общо събрание на дружеството за връчване на писменото предупреждение, като е изложил съображения, че отправянето на предупреждение по чл. 126 ал. 3 от ТЗ не е единствено в правомощията на общото събрание, като в случая писменото предупреждение изхожда и е отправено до въззиваемия от всички останали съдружници, поради което то е редовно прието и надлежно връчено му – лично на 29.07.2015 г.. Поради това е приел за неотносим към настоящото дело евентуалния краен изход на спора по чл. 74 от ТЗ между страните досежно решенията на ОС от 29.07.2015 г. и в частност решението за връчване на писмено предупреждение до ищеца за изключването му като съдружник, както и решението за свикване на общото събрание на 19.09.2015 г.. В тази връзка е посочил, че основание за незаконосъобразност на решенията на ОС от 19.09.2015 г. поради незаконосъобразното му свикване не е заявено, а то се поддържа едва във въззивната инстанция. Отделно от това е приел за установено, че процедурата по свикване на Общото събрание на 19.09.2015 г. е извършена в съответствие с изискванията на чл. 138 ал. 2 от ТЗ и чл. 33 ал. 1 и чл. 34 от дружествения договор – с писмени покани до съдружниците, съдържащи дата, място и час на събранието и дневния ред, получени своевременно, като ищецът е уведомен с нотариална покана, връчена му на 31.08.2015 г., както и с покана , изпратена с писмо с обратна разписка на постоянният му адрес в [населено място], както и на посочен от него адрес за контакт в [населено място].
Въззивният съд е приел, че доколкото всички вменени на въззиваемия – ищец нарушения касаят дейността му на управител, те не са основание за изключването му като съдружник. В тази връзка е изложил мотиви, че отговорността на управителя е договорна, произтича от мандатните правоотношения между него и дружеството и като такава се различава от отговорността на съдружника, макар управителят да има и качеството на съдружник. Посочил е, че отговорността на управителя е за неизпълнение на възложените му с мандата задължения към дружеството, винаги има имуществено изражение и се реализира единствено по чл. 145 от ТЗ – дори когато действията, респ. бездействията на управителя се обхващат от фактическия състав на чл. 126 ал. 3 т. 1 – 3 от ТЗ, поради което евентуално неправомерната и във вреда на дружеството дейност на управителя не съставлява основание за изключването му като съдружник. За да достигне до този извод, се е позовал на решение № 56/8.9.2010 г. на ВКС по т.д. № 472/2009 г., II т.о.. По тези съображения въззивният съд е приел, че не са налице материално правните предпоставки на чл. 126 ал. 3 т. 1 – т. 3 от ТЗ спрямо ищеца съдружник, като наличието, респ. липсата им касае законосъобразността, съответно незаконосъобразността на решението за изключване на съдружник, а не неговата целесъобразност – както неправилно поддържат ответниците. Поради това е достигнал до извод, че решението за изключването на въззиваемия като съдружник е следва да бъде отменено като незаконосъобразно, съответно и произтичащото от изключването му решение за разпределяне на дяловете му между оставащите съдружници.
Въззивният съд е посочил, че въведените в хода на производството нарушения на ищеца / издаване на запис на заповед в полза на трето лице и сключване на предварителен договор за покупко-продажба на дружествено имущество – без решения на общо събрание и дори при липса на последващо уведомяване на дружеството за тези сделки/ също касаят дейността му като управител и са основание за реализиране на имуществена отговорност по чл. 145 от ТЗ, както и че тези му действия не са сред основанията за изключването му като съдружник от процесното общо събрание.
Приел е още, че с оглед незаконосъобразността на решението за изключването на ищеца като съдружник и отмяната му на това основание следва да се приемат за незаконосъобразни и съответно отменят и последващите решения на същото общо събрание, доколкото ищецът не е допуснат до гласуването им. За пълнота въззивният съд е посочил, че позоваването на чл. 140 ал. 4 от ТЗ като основание за незаконосъобразно лишаване на изключения съдружник от право на глас е неоснователно, мотивирайки се, че тъй като решението за изключването се приема от съда за незаконосъобразно и се отменя, и приетите без участието на този съдружник последващи решения на същото общо събрание се явяват незаконосъобразни и подлежат на отмяна.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Доводът за допускане на касационно обжалване поради нищожност на въззивното решение неоснователен. Изложените от касаторите твърдения, на които се основава този довод – че решението е постановено от съдии от състава на ПАС, които са демонстрирали пълно неуважение към правото на защита на ответното дружество и нежелание да се отведат от участие в съдебното производство при „явна заинтересованост да постановят решение в полза на лица от организирана престъпна група“, биха могли да обусловят неправилност на въззивното решение, но не и неговата нищожност.
Неоснователен е и доводът за недопустимост на обжалваното решение. На първо място, решението е постановено по искова молба, подадена от С. К., който е бил съдружник в дружеството към момента на провеждане на общото събрание, чиито решения са оспорени, в срока по посочената разпоредба. Исковата молба е подадена от ищеца, действащ чрез пълномощника му адв. К.. С оглед оспорването на подписа на ищеца на пълномощното на адв. К., е представена молба от ищеца с нотариална заверка на подписа му, с която е потвърдено подаването на исковата молба, както и ищецът е потвърдил подписа си в тази молба в с.з. на 27.02.2017г. Назначена е и съдебно-почеркова експертиза, от която се установява, че подписът, положен под молбата с нотариална заверка на подписа, е изпълнен от ищеца С. К., а текстът и подписа в пълномощното на адв. К. и подписа, положен под молбата с нотариална заверка на подписа вероятно са изпълнени от едно и също лице. Поради това, дори и да се приеме, че лицето, което е подписало исковата молба в качеството си на пълномощник на ищеца, не е било надлежно упълномощено да го представлява, подаването на исковата молба е потвърдено от ищеца, с оглед на което това действие се счита за редовно от момента на извършването му /чл.101, ал.2 ГПК/. Предвид изложеното следва да се приеме, че първоинстанционното и потвърждаващото го въззивното решение са постановени по искова молба, подадена от легитимирана страна в срока по чл.74, ал.2 ТЗ.
Неоснователен е и доводът за невнесена държавна такса, тъй като ищецът е внесъл в пълен размер определената от първоинстанционния съд държавна такса в размер на 400 лева, съобразена с броя на оспорените решения.
Неоснователен е и доводът за постановяване на решението по нередовна искова молба, тъй като в исковата молба са били изложени твърденията, на които се основават предявените искове. Действително с разпореждане от разпореждане № 2091 от 02.10.2015г. първоинстанционният съд е указал на ищеца да уточни предявения иск за нищожност на решенията на ОС, като посочи конкретно и ясно на кои императивни разпоредби от ТЗ или устава на дружеството противоречат. Не са дадени указания за отстраняване на нередовности на исковата молба в частта по исковете по чл.74 ТЗ и тези искове са уважени въз основа на твърдения, които са изложени още в исковата молба.
По съображенията, изложени във връзка с довода за недопустимост на обжалваното решение, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора „Кооперативен пазар“ ООД първи, втори, трети и четвърти процесуалноправни въпроси. Тези въпроси са предпоставени от твърдения за предявяване на исковата молба от лице, което не е от състава на съдружниците, и за нередовност на исковата молба поради липса на изложени конкретни твърдения, на които се основават предявените искове и поради невнесена държавна такса по всеки иск, които твърдения по изложените по-горе съображения настоящият състав приема, че не съответстват на данните по делото. Отговорът на втория въпрос следва от ясната разпоредба на чл.101, ал.2 ГПК, поради което по въпроса не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Петият въпрос е предпоставен от твърдение, че въззивният съд не се е произнесъл по законосъобразността на всяко оспорено решение, което води до недопустимост на постановеното решение. Този въпрос не съответства на мотивите на въззивния съд, който е изложил изрични мотиви защо приема за основателни предявените искове за отмяна на оспорените решения, а във връзка с тях правен въпрос не е поставен.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано, а позоваването на хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК е обосновано с твърдения за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касаторите не следва да се присъждат разноски. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 77 от 06.03.2018г. по в.т.д. № 719/2017г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: