2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
София, 06.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети април, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1603/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Хасковският окръжен съд, с въззивно решение от 10. 6. 2010 г. по гр. д. № 167/2010 г. е осъдил М. М. да заплати на И. Ч. сумата 3000 лв., на отпаднало основание, със законната лихва върху сумата, считано от 2. 10. 2008 г. и разноски в размер на 1100 лв..
М. Н. М. от[населено място] е подал касационна жалба срещу въззивното решение и приложил молба – изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, И. Т. Ч. от[населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касация.
След проверка, касационният съд установи следното:
Въззивният съд е приел, че между ищеца по делото Ч. и ответника по иска М., през 2004 г. е бил сключен договор за покупко-продажба, съгласно който М. е следвало да предаде на ищеца три цистерни за гориво, за което Ч. му заплатил сумата 3000 лв. при сключване на договора. През 2008 г. Ч. поискал да вземе цистерните, но М. отказал предаването им с обяснението, че ги е продал на друго лице. При тези факти, съдът е приел, че договорът е развален, сумата 3000 лв. е дадена от Ч. на отпаднало основание и М. е длъжен да му я върне съгласно чл. 55, ал. 1 ГПК.
Искането за допускане на касация е заявено по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.. Изложението обаче не съдържа конкретни и обосновани доводи за приложението на чл. 280, т. 3 ГПК. Оспорват се преценката на доказателствата и изводите на съда относно фактическите взаимоотношения на страните. Липсва аргументация за конкретен въпрос, разрешен от съда при неточно прилагане на закона, който има значение и за развитието на правото.
Необосновано е искането и по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй-като жалбоподателят не е установил противоречива практика на съдилищата по въпроса за допускане на свидетелски показания за установяване на договори, които са сключени устно при действието на ГПК /отм./, а споровете за последиците от тези договори се разрешават при действието на ГПК в сила от 1. 3. 2008 г..
При проверка на въззивното решение, касационният съд констатира, че то е частично недопустимо, тъй-като съдът се е произнесъл по спор, с който не е бил сезиран. Първото решение по иска на Ч. е постановено на 26. 1. 2009 г. по гр. д. № 262/2008 г. на Свиленградския районен съд и с него е осъден М. да заплати на Ч. сумата 2300 лв., като е отхвърлен искът в останалата част до претендирания размер от 3000 лв.. Решението в частта за отхвърляне на иска не е обжалвано от ищеца Ч. и е влязло в сила съгласно чл. 296, т. 2 ГПК. При това положение и съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК въззивният съд не е имал право да се произнася по иска в рамките на първоначално предявения размер 3000 лв., а е дължал само произнасяне за уважаване на иска в размер на сумата 2300 лв.. Следва да се допусне касация на възивното решение в частта за уважаване на иска над сумата 2300 лв. до размер на сумата 3000 лв. и в частта за присъдените разноски, съгласно т. 1, предложение последно на Тълкувателно решение № 1/2009 г. ОСГКТК ВКС.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 10. 6. 2010 г. по гр. д. № 167/2010 г. на Хасковския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е уважен иска на И. Ч. срещу М. М. за разликата над сумата 2300 лв. до размер на сумата 3000 лв. и за присъдените разноски в размер на сумата 1100 лв..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението в останалата част, с която е осъден М. М. да заплати на И. Ч. сумата 2300 лв..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: