О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
София, 07.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№503 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.2, пр.2, вр.чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
С определение №111 от 11.06.09г. по гр.д. №2380/08г. на ВКС, ІІІ ГО, е оставена без разглеждане молбата на Т. “М” гр. Л. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.3 от ГПК на решение №970 от 19.06.03г. по гр.д. №1348/02г. на ВКС, ІV ГО. Прието е, че молбата е недопустима. Съгласно чл.305, т.3 от ГПК, в случаите по чл.303, ал.1, т.3 от ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня на узнаване на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането му в сила. Актът за отмяна, на който молителят се позовава е ЗИД на Закона за кооперациите, обнародван ДВ бр.41 от 22.05.07г. Чрез обнародването му той е доведен до знанието на правните субекти, включително и на молителя. Следователно тримесечният срок за подаване на молбата за отмяна изтича на 22.08.07г., а тя е подадена на 16.04.08г. – след изтичане на тримесечния срок. Посочено е също, че обстоятелствата, на които се основава молбата за отмяна, не попадат в хипотезата на чл.303, ал.1, т.3 от ГПК, нито пък в някоя от другите хипотези по чл.303, ал.1 от ГПК.
Частна жалба срещу прекратителното определение е подадена от молителя Т. “М” Л. В нея се поддържа, че след като делото е било насрочено в открито съдебно заседание, значи е прието, че молбата за отмяна е допустима и не може този въпрос да бъде пререшаван при разглеждането и по същество.
Ответниците в производството не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира частната жалба за неоснователна.
Подадена е молба за отмяна на влязлото в сила решение №970 от 19.06.03г. по гр.д. №1348/02г. на ВКС, ІV ГО, с което е отхвърлен предявеният от Т. “М” Л. срещу “Н” А. гр. Л. иск по чл.108 от ЗС. Един от спорните въпроси по делото е бил за това дали ищецът Т. “М” гр. Л., регистриран на 10.03.93г. по ф.д. №144/93г. на ЛОС, е правоприемник на ТПЗК “М” гр. Л., регистрирана през 1949г. Касационният съд е приел, че няма такова правоприемство.
Молбата за отмяна се основава на §27, ал.1 от ПЗР към ЗИД ЗК /ДВ бр.41/207г./, с който се дава дефиниция на възстановената кооперация по смисъла на §1 от ДР и §1 от ЗК /отм./. Молителят счита, че този законов текст е основание по чл.303, ал.1, т.3 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС.
Правилно предходният тричленен състав е преценил, че молбата за отмяна е просрочена, тъй като е подадена след изтичане на тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.3 от ГПК, който тече от обнародване на закона, на който се е позовавал молителят като основание за отмяна. Правилно е посочено също, че обстоятелството, на което се основава молбата за отмяна, не попада в нито една от хипотезите на чл.303, ал.1 от ГПК. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че щом като делото е било насрочено в открито съдебно заседание, съдът следвало да разгледа молбата по същество, а не да се произнася повторно по нейната допустимост. Проверката, която се прави по чл.307, ал.1 от ГПК е предварителна и не обвързва състава на съда, ако е била допусната грешка при преценката за допустимост на молбата за отмяна. Тази проверка може да бъде извършена и повторно, при разглеждането на молбата в открито съдебно заседание. В случая молбата за отмяна е била недопустима по изложените по-горе съображения и правилно предходният тричленен състав я е оставил без разглеждане.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №111 от 11.06.09г. по гр.д. №2380/08г. на ВКС, ІІІ ГО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: