О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
София, 29.06.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 216/2008 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. М., гр. П., срещу въззивно решение от 18.08.2008г. по гр.дело № 316/2008г. на Бургаския окръжен съд. В изложението по чл.284, ал.3 ГПК касаторът сочи пороци на съдебния акт – противоречие на материалния закон – чл.25 ЗН, поради това, че завещанието съдържа данни, които няма как да са съществували към момента на съставянето му; несъобразяване с доказателствата по делото относно наличието на изграден в имота гараж. Във връзка с последния се поставя и въпрос дали съществува право на иск за делба между съделителите относно такава постройка. Изложените въпроси, решени в противоречие с материалния закон и необосноваността на решението сочат приложимост на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по касация Б. Н. К., гр. П. и Т. Н. Т.,гр. Бургас, оспорват жалбата и считат, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Ответниците по касация М. А. Т., Ц. П. Б. и Ж. А. А. не изразяват становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение на Бургаския окръжен съд е оставено в сила решение № 183/05.11.2007г. и решение по поправка на очевидна фактическа грешка от 31.01.2007г. по гр.д. №15/2007г., с което е допусната делба на поземлен имот от 8 698 дка – нива и е отхвърлен искът за делба на едноетажна сграда с помащни постройки и масивен гараж, построени в УПИ *, кв.81 по плана на гр. П., предявен от М. М. срещу Б. К. , Т. Т. , М. А. , Ц. Б. , Ж. А. , Д. . В частта, с която е допусната делба на земеделските земи първоинстанционното решение е влязло в сила.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че по отношение доводите във въззивната жалба относно делба на парични влогове не е налице висящо производство, тъй като не е налице произнасяне по тази претенция от първоинстанционния съд в обжалваното решение, нито е искано допълването му. По отношение делбата на процесната жилищна сграда и гараж е прието, че общата наследодателка на страните Е/поч.2006г./ е била собственик на процесното дворно място с построената в него едноетажна жилищна сграда с площ 65 кв.м. и постройки с площ 46 кв.м. След смъртта си тя е оставила непреки наследници – страните по делото. Със саморъчно завещание от 31.10.2004г. тя е завещала на ответниците Б влоговете си, процесната къща на ул. „Г” и земеделски земи. Завещанието е обявено от нотариус на 15.11.2006г. По оспорването автентичността на документа съдът е приел, че то е недоказано с оглед категоричното заключение на двете графологически експертизи, че текстът е изписан изцяло от Е. М. , вкл. и добавките. Като е приел, че волята в завещанието е ясна и недвусмислена, че добавките не водят до неговата нищожност и е написано от завещателката, въззивният съд е приел, че възраженията относно валидността на завещанието са неосноватeлни и то отговаря на изискванията на чл.25, ал.1 ЗН. Следователно заветниците са собственици на имота и искът за делба е неоснователен. По отношение на гаража въззивният съд е приел, че предмет на делбата могат да са действително изградени постройки, които фактически съществуват. По делото е установено вкл. от техническата експертиза, че е налице проект за гараж, но не е налице построен такъв. Съществуващата лятна кухня, принадлежи към жилищната сграда и не е самостоятелен обект на собственост.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или пък който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Посоченото в изложението по чл.284, ал.3 ГПК относно допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необосноваността на съдебния акт не са основания по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване в производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК, а основания за отмяна на вече допуснато до касационно обжалване въззивно решение поради някое от основанията на чл.281,т.3 ГПК, водещи до неговата неправилност. Не са формулирани релевантни въпроси по приложението на чл.25, ал.1 ЗН, нито са изложени доводи за приложимостта на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно че разгледаният от въззивният съд правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото т.е. за еднообразното тълкуване на закона и отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика, или пък създаване на нова, поради липса на разрешение на този въпрос. Само възпроизвеждането на законовия текст, без излагане на мотиви, които да обосноват соченото основание за допустимост на касационното обжалване, не е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, вр. чл.280, ал.1 ГПК. Изложените доводи от касатора относно процесния гараж касаят спор за факти, което е извън приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. По отношение повдигнатия въпрос дали съществува право на иск за делба относно такава постройка, следва да се приеме, че той не обосновава допускане на касационно обжалване, тъй като въпрос на изпълнена доказателствена тежест в процеса е установяването на твърдяния факт, че такава самостоятелна постройка съществува.
С оглед изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
Въпреки изхода на делото на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, тъй като такива не са направени.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 18.08.2008г. по гр.дело № 316/2008г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.