О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
София, 11.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 14.07.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 189/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК .
Образувано е по касационната жалба на Г. М. И., Е. Г. М., В. С. К. , С. Г. К., Р. Г. М., всичките от гр. Я. против въззивно решение на Ямболския окръжен съд № 236 от 04.11.2008 год., по възз.гр.д. № 419/2008 год., в частта, с която е оставено в сила решение № 292 от 08.07.2008 год. по гр.д. № 246/04 год. на Ямболския районен съд и са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторите при условията на субективно съединяване искове по чл.59 ЗЗД срещу ЗК ”Н”, гр. Я..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, поради което и на осн. чл.281,т.3 ГПК се иска отмяната му.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, касаторите са обосновали искането си за разглеждане на подадената от тях касационна жалба по същество с наличие на предпоставките на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Считат, че материалноправният въпрос, по който въззивният съд подробно се е произнесъл в съобразителната част на обжалвания съдебен акт – за характера на съдебния процес, чийто правен ефект е относим към спиране на погасителната давност по см. на чл. 115, ал.1,б.”ж” ЗЗД, поради съществуваща неяснота в законовата разпоредба е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
С частна жалба настоящите касатори са обжалвали и частта на горепосоченото въззивно решение на ЯОС, имаща характер на определение, с която производството по делото е прекратено, поради отсъствие на подлежащ на последващ инстанционен контрол съдебен акт, като развитите от тях оплаквания се свеждат до неправилност, поради допуснато от въззивната инстанция нарушение на процесуалния закон.
Ответната по касационната жалба страна ЗК „Н”, гр. Я. е възразила както по допустимостта на касационното обжалване, позовавайки се на трайната и непротиворечива практика на ВКС по визирания от касаторите въпрос, с която въззивната инстанция се е съобразила и отсъствие на достатъчно конкретна обосновка на въведеното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, така и по основателността на подадената частна жалба.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
І. По касационната жалба:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Обусловената от редовността на касационната жалба процесуална допустимост на същата, сама по себе си, обаче не е достатъчна, за да обоснове приложно поле на касационното обжалване, което в случая не следва да се допусне, поради следното:
За да остави в сила решението на ЯРС и да отхвърли исковите претенции на настоящите касатори, основани на чл.59 ЗЗД въззивната инстанция е счела същите за неоснователни, поради изтекла петгодишна погасителна давност, на която ответникът изрично се е позовал чрез главното си възражение в процеса.
В тази вр. за лишен от правен ефект по отношение давностния срок в хипотезата на чл.115, ал.1,б.”ж” ЗЗД въззивният съд е преценил наличието на висящ пред ЯРС през процесния период от време наказателен процес по н.о.х.д. № 848/1999 год.
Изложени са съображения, че независимо от обстоятелството, че в наказателното производство е бил предявен за съвместно разглеждане заявен от гражданския ищец ЗК „Н”, гр. Я. иск за непозволено увреждане срещу гражданския ответник и подсъдим по н.о. х.д. № 848/99 год. Г. М. И., настоящ ищец по делото, то доколкото така разгледаният от наказателния съд гражданскоправен спор не касае вземането предмет на настоящето дело, породено от съвсем различен фактически състав – чл.59 ЗЗД, то този съдебен процес е неотносим към спиране на давността по см. на чл.115, ал.1,б.”ж” ЗЗД.
Следователно посоченият от жалбоподателите в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК изложение материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.115, ал.1,б.”ж” ЗЗД, по който въззивният съд се е произнесъл попада в обсега на чл.280, ал.1 ГПК, с което главната предпоставка за допускане на касационното обжалване, въведена от законодателя е налице.
В случая, обаче отсъства допълнителната процесуална предпоставка за допускане на касационното обжалване – критерият за селекция по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, на който касаторите се позовават.
Обстоятелството, че във вр. с приложението на чл.115, ал.1,б.”ж” ЗЗД, вкл. по въпроса за характера на визирания от законодателя в разглежданата хипотеза на спиране на давността, съдебен процес, който не се идентифицира с наказателният, е налице не само трайно установена съдебна практика на ВКС, част, от която правилно посочена в отговора на ответното ЮЛ, но и задължителна такава за съдилищата- ППВС № 3/80 год., от която въззивният съд не се е отклонил, само по себе си, при отсъствие на обективна необходимост даденото с тази практика тълкуване на закона да бъде изоставено, е достатъчно, за да се отрече значимостта на повдигнатия от касаторите въпрос на материалното право за развитие на същото и едновременно с това за точното прилагане на закона, каквото е кумулативното изискване на соченото основание.
ІІ. По частната жалба:
Частната жалба е процесуално допустима- подадена от надлежна страна в процеса, в рамките на установения от процесуалния закон преклузивен срок, срещу съдебен акт, подлежащ на контрол от касационната инстанция, съгласно чл.274, ал.2 във вр. с ал.1,т.1 ГПК, но разгледана по същество, тя е неоснователна.
Законосъобразно е разбирането на ЯОС, че отсъствието на изрично постановен от първоинстанционния съд по молбата на настоящите частни жалбоподатели за връщане на внесената от тях с вносна бележка от 16.09.2002 год. държавна такса за образуваното гр.д. № 1724/2002 год. на ЯРС съдебен акт, изключва наличието на правна възможност за последващ инстанционен контрол, поради което образуваното производство по делото, въз основа на подадената от страната частна жалба в тази му част се явява процесуално недопустимо.
Същевременно обстоятелството, че в съобразителната част на обжалваното решение въззивната инстанция подробно е обсъдила и въпроса за допустимостта на частната жалба на настоящите жалбоподатели срещу разпореждането на ЯРС за внасяне на д.т. от 324 лв. за производството по разгледаното от същия съд гр. д. № 246/2004 год., образувано след разделяне на исковете, предмет на гр.д. № 1724/ 2002 год., обосновава правен извод, че процесуалното правило на чл.193 ГПК/ отм./ в случая също е било неприложимо.
Затова, като е съобразил горното, приемайки, че частната жалба на ищците, настоящи частни жалбоподатели е преждевременно заявена и е приложил произтичащите от несвоевременно предприетото процесуално действие правни последици, въззивният съд правилно е приложил процесуалния закон.
Срещу необоснованото забавяне на първоинстанционния съд да се произнесе по искането за освобождаване на внесената държавна такса частните жалбоподатели разполагат с друг правен способ за защита, вкл. административен, но не и с възможността основателността на същото да бъде разгледано за първи път от въззивната инстанция.
В настоящето производство ответната по касационната и частна жалба страна не е претендирала заплащане на направени от нея деловодни разноски, поради което не следва да и бъдат присъдени такива, независимо от изхода на делото пред касационната инстанция.
Водим от горното настоящият съдебен състав на второ отделение, търговска колегия на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Ямболския окръжен съд № 236 от 04.11.2008 год., по възз. гр.д. № 419/2008 год. по описа на с.с., в частта, с която е оставено в сила решение № 292 от 08.07.2008 год. по гр.д. № 246/2004 год. на ЯРС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 236 от 04.11.2008 год., по възз. гр.д. № 419/2008 год. на Ямболския окръжен съд, в частта му имаща характер на определение, с което производството по делото е прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: