О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
София, 29,09, 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 23.09. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 472 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от “М” О. , гр. П. с вх. №. 596/2009 год. на ВТАС против решение №351 от15.01.2009 год. по в.т.д. №596/2008 год. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е признато за установено по иска с правно основание чл.252 ГПК, отм., че касаторът дължи на ищцовата кооперация “В” гр. И. още сумата 33 144 лв., неизплатен наем общо за периодите 01.10.2005-31.05.2006 год. и 01.10.2006 год.-31.05.2007 год., на основание сключен между страните на 09.07.2004 год. договор за наем, с нотариална заверка на подписите, и А. към него от 14.08.2006 год. Кооперацията е претендирала на основание чл.252 ГПК, отм. да се установи дължимост на неизплатен наем за двата периода общо в размер на 80 000 лв., поради спиране на основание чл.250, ал.2 ГПК, отм. на изпълнението по изп.д. №202/2007 год. на ЧСИ с район на действие ПЛОС, образувано на основание издаден в полза на “В” изпълнителен лист на основание чл.237, б.”з” ГПК, отм. за сумата 80 000 лв. С решение № 298 от 04.08.2008 год. по т.д. №177 от 2007 год. на Плевенския окръжен съд установителният иск е уважен за втория период 01.10.2006 год. до 31.05.2007 год. за сумата 38 956 лв. и е отхвърлен до пълния общ размер от 80 000 лв. По повод въззивни жалби и от двете страни с обжалваното решение №351 от 15.01.2009 год. по в.т.д. №596/2008 год. на Великотърновския апелативен съд е отменено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за сумата от 38 956 до 72 100 лв. общо за двата периода и по реда на чл.208, ал.1 ГПК, отм. е уважен за още сумата 33 144 лв., представляваща разликата между цената на първоначално уважения иск от 38 956 лв. и приетата за дължима сума от 72 100 лв. В останалата отхвърлителна част до пълния размер от 80 000 лв. първоинстанционното решение е оставено в сила.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките отменителни основания на чл.281, т.3 ГПК. Като основания за допускането му до касационно обжалване подържа тези по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, защото с оглед спецификата на разглеждания спор допускането на касационното обжалване е от значение за точното прилагане на закона при непротиворечива съдебна практика, тъй като двете съдебни инстанции са ценили различно едни и същи доказателства по делото.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Касаторът не е посочил основното водещо основание за селектиране на касационната жалба, а именно да формулира материалноправния и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Този въпрос е винаги конкретен, включен в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Преповтаряните доводи за неправилност на решението, съдържащи се в изложението към касационната жалба по смисъла на чл.284, ал.3,т.1 ГПК не представляват посочване нито на основното основание за допускане до касационно обжалване, нито на допълнителните такива. Соченото различно възприемане на едни и същи доказателства от двете съдебни инстанции представлява израз на суверенното право на решаващия съд, какъвто е и въззивният съд, да ги преценява по свое вътрешно убеждение. Направените различни правни изводи въз основа на тях са в резултат на упражнен инстанционен контрол, поради което не представлява противоречива съдебна практика, каквато би била налице сами между влезли в сила съдебни решения.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №351 от15.01.2009 год. по в.т.д. №596/2008 год. на Великотърновския апелативен съд в обжалваната част, с която е признато за установено по иска с правно основание чл.252 ГПК, отм, че “М” ООД. гр. П. дължи на ищцовата кооперация “В” гр. И. още сумата 33 144 лв., неизплатен наем .
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: