ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 522
София, 10. юни 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и двадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1551 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 210/15.12.2015 на Варненския апелативен съд по гр.д. № 522/2015, с което е отменено частично решение № 108/06.07.2015 на Търговищкия окръжен съд по гр.д. № 273/2014, като е уважен до размера на 20.000 лева предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ със законната лихва от 22.11.2012 г.
Недоволна от решението в отхвърлителната част е касаторката-ищца С. В. Б., представляван от адв. П. П. от Ш., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси следва ли ищецът по иск за обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2 ЗОДОВ да посочи всички незаконосъобразни действия на прокуратурата и да докаже тяхната противоправност и по материалноправния въпрос дължи ли се обезщетение за вредите от действията на други органи, които се основават на актове на прокуратурата в наказателното производство, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Недоволна от решението в уважителната част е П. на Република България, представлявана от прокурора А. П., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси кой е началният момент, от който страната започва да търпи вреди от неосноветелно обвинение и за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Страните взаимно си оспорват жалбите, като считат, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване и евентуално, че те са неоснователни.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е узнала за воденото срещу нея наказателно производство на 06.08.2003 г., когато е уведомена за наложената ? мярка за неотклонение „забрана за напускане пределите на страната”. По това време тя е провеждала в съдилищата в Шумен стаж за придобиване на правоспособност като юрист, а от април 2004 г. е вписана като адвокат. В хода на производството тя е разпитвана многократно като обвиняем, като по нейно искане ограничителната мярка „забрана за напускане пределите на страната” е била отменена за времето от 01. до 20.12.2007 г. С присъда от 01.07.2008 г. ищцата е оправдава по обвинението за извършено престъпление по чл. 319 НК, в останалата част присъдата е обжалвана и отменена, като делото е върнато за отстраняване на процесуални нарушения и след повторното внасяне на обвинителния акт – на 20.11.2009 г. оправдана и по обвиненията за извършено престъпление по чл. 201, ал. 3 вр.чл. 209, ал. 1 вр.чл. 310, ал. 1 вр.чл. 309, ал. 1, пр. 1 и по чл. 206, ал. 1 НК. През това време ищцата е претърпяла силен емоционален стрес и огорчение от действията на правозащитните органи, нанесени са ? психически травми, довели до разстройство на здравето, участвала е в многобройни процесуални действия, включително и във връзка с връщането на делото и предявяването на нови обвинения в продължение на прекомерно дълъг срок, търпяла е вреди и от осъждането й, макар и с невлязла в сила присъда и отношението на околните, които са обсъждали нашироко наказателното преследване, в това число сред колеги.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар поставените правни въпроси да обуславят решението по делото, но въззивният съд е съобразил по същество установената съдебна практика, че държавата отговаря за вредите от неоснователно обвинение, поради което не е необходимо ищецът да посочи всички увреждащи актове на прокуратурата нито в негова тежест е да докаже тяхната противоправност, но когато вреди са причинени от провеждането на други производства (извън наказателното преследване) пред други органи и лица, отговорност за вредите от тях носи инициаторът на тези производства, ако е злоупотребил с правото си.
Въззивният съд е съобразил също установената съдебна практика, на която се позовава и касаторът-ответник, че независимо от начина и времето на започнатото наказателно производство, периодът на търпени вреди се приема, че започва с узнаването за него. Узнаването за наложена мярка на процесуална принуда е узнаване за наличието на производство, в което тя е наложена. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства.
При този изход на делото разноски не се дължат.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 210/15.12.2015 на Варненския апелативен съд по гр.д. № 522/2015.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.