О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
гр.София, 02.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и пети април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 437/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на П. П. Б. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Ямболски окръжен съд № 226 от 12.01.2012 г. по гр.д.№ 360/ 2011 г. С него е отменено решение на Ямболски районен съд по гр.д.№ 2533/ 2010 г., след което по предявения от К. Д. К. против касатора и против О. у. на о. Я. иск, квалифициран по чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД, е признато за установено, че сключеният на 18.09.2008 г. между Областния управител на област Я. като продавач и П. П. Б. като купувач договор № ДС**/00*, за продажба на недвижим имот – частна държавна собственост, а именно ПИ № ****** по картата на възстановената собственост в землището на [населено място] кладенец, [община], област Я., с площ 4031 кв.м., е нищожен в частта, в която се прехвърля 501 кв.м., представляващи принадлежащата площ на собствен на К. Д. К. недвижим имот „КПП с битовка”, съгласно скица на вещо лице, явяващо се неразделна част от решението.
Жалбоподателят поддържа, че са налице всички предпоставки по т.1 – 3 на ал.1 на чл.280 от ГПК. Според него въззивният съд е разрешил в противоречие с установена съдебна практика и с практиката на ВКС процесуалноправните въпроси 1.може ли съдът да се произнесе по незаявено от ищеца обстоятелство (поделяемост на имота) и по непредявен конститутивен иск и 2.допустимо ли е пред въззивната инстанция да се допуска изменение на предявения иск под формата на уточнение на исковата молба. За да се отговори на тези въпроси, моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответните страни К. Д. К. и О. у. на о. Я. не вземат становище по касационната жалба.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
И двата поставени от касатора въпроса не обуславят въззивното решение. Първият от тях не е разрешен от въззивния съд, тъй като съгласно диспозитива на обжалваното решение, съдът се е произнесъл по установителен иск за нищожност на гражданскоправна сделка, а не по иск за упражняване на потестативно право по съдебен ред. Съдът не е разглеждал въпроси нито за съсобственост, нито за делба на недвижим имот, такава претенция не е била заявена. Произнасянето касае признаване на договора между ответниците за частично нищожен поради противоречие със закона, доколкото касаторът е закупил земеделска земя, явяваща се прилежаща площ на чужд недвижим имот. Съгласно действащото законодателство, право да изкупи тази земя има само собственикът на постройката, а продажбата й на друго лице е в пряко противоречие с императивните материалноправни разпоредби. Това са правните изводи на въззивния съд и за прилежащата към чужд имот земя той е обявил договора за частично нищожен, а не е извършил делба, нито пък е разгледал конститутивен иск. Поради това въпросът може ли съдът да се произнесе по незаявено от ищеца обстоятелство (поделяемост на имота) и по непредявен конститутивен иск е без значение за изхода от спора. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГГТК на ВКС, по правен въпрос, който не е обусловил правните изводи на въззивния съд, обжалването не може да бъде допуснато, независимо дали по него има противоречива практика.
Не обуславя въззивното решение и вторият процесуалноправен въпрос. Въззивният съд е констатирал при разглеждането на делото, че исковата молба е нередовна и е оставил същата без движение. Тъй като между обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си и отправеното към съда искане, е съществувало противоречие, съдът е процедирал съгласно указанията, дадени в ТР № 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС и сам е предприел мерки за отстраняване на нередовностите. Въз основа на дадените му указания ищецът е привел петитума на исковата молба в съответствие с фактическите си твърдения и съдът е допуснал уточнението, съответно се е произнесъл с оглед него. Това не е изменение на предявения иск, така че въпросът дали подобно изменение е допустимо пред въззивната инстанция, също няма отношение към крайния резултат от процеса и по него касационно обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Ямболски окръжен съд № 226 от 12.01.2012 г. по гр.д.№ 360/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: