О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
гр. София, 20.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 2613/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба на Ц. Ц. М., [населено място], чрез пълномощника адвокат И. В., против въззивно решение № 69/07.11.2018 г. по гр. д. № 258/2018 г. на Окръжен съд – Монтана. с което е потвърдено решение от 30.05.2018 г., постановено по гр. д. № 313/2016 г. по описа на Районен съд – Берковица. С последното частично са уважени предявените от И. Ф. М., М. Б. М. и М. Б. М. против Ц. Ц. М. искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на сумата от 2 371,44 лв., представляваща извършени необходими разноски с цел запазване и поддържане на съсобствена жилищна сграда, ведно със законната лихва, считано от 01.06.2016 г. до окончателното й плащане, както и за сумата от 7 360,17 лв., представляваща стойността на извършените подобрения в същия имот, ведно със законната лихва, считано от 01.06.2016 г. до окончателното й плащане.
Касаторът счита решението на въззивен съд за недопустимо, както и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения по съществото на спора, като сочи и прилага практика на ВКС в подкрепа на своите твърдения. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК по следните въпроси : 1/„ Докъде се ограничава отговорността на съсобственика – ответник за претендирани подобрения в имота, при уважаване на иск по чл. 30, ал. 3 ЗС – до пълния размер на увеличената стойност на съсобствения имот или до по-малката сума между стойността на направените разходи и увеличената вследствие на подобренията стойност на имота?“; 2/ „Основателен ли е иск за подобрения върху реално обособен етаж от сграда, когато същият този етаж е възложен в дял и изключителна собственост на ищеца с решение в делбено производство и претендираните подобрения ще се ползват изключително от ищеца и за който етаж е извършено уравнение на дяловете в делбеното производство?“; 3/ При определяне на правното основание на предявения иск от съда, същият може ли да се произнесе в размер по-висок от заявения без да има искане за увеличаване размера на първоначалния иск?“; 4/ „При липса на заявени или невярно заявени с исковата молба фактически обстоятелства относно периода на извършване на подобренията, кога настъпва преклузията за възражение за погасителна давност?“; 5/ „При наведени доводи от страната за недопустимост и явна неправилност на първоинстанционното решение, следва ли въззивната инстанция да установи правилно фактите и да ги прецени от гледището на закона, както и трябва ли въззивната инстанция конкретно, точно и ясно да каже какво приема за установено относно фактическите положения, да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а когато по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, кои възприема и кои не?“.
Ответниците по касация М. Б. М., М. Б. М. и И. Ф. М. изразяват становище за недопустимост на касационното обжалване, а по същество за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., приема следното:
С обжалваното решение е с което е потвърдено решение от 30.05.2018 г., по гр. д. № 313/2016 г. по описа на Районен съд – Берковица. С последното частично са уважени предявените от И. Ф. М., М. Б. М. и М. Б. М. против Ц. Ц. М. искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на сумата от 2 371,44 лева – извършени необходими разноски с цел запазване и поддържане на съсобствена жилищна сграда, както и за сумата от 7 360,17 лева – стойност на извършените подобрения в същия имот.
Въззивният съд е приел за безспорно по делото, че Ц. Ц. М. и М. Б. М., М. Б. М. и И. Ф. М. са съсобственици по наследство на двуетажна жилищна сграда /подробно описана/ като първият притежава 1/2 идеална част, а последните три притежават в общ дял другата 1/2 идеална част от имота. Исковете са предявени в условията на субективно и обективно съединяване и са с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД за присъждане на необходимите разноски, извършени за запазване на съсобствения имот, както и с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за присъждане стойността на извършените в същия имот подобрения. Въззивният съд е приел за доказани извършените от ищците необходими разноски за ремонтни дейности с цел запазване и поддържане на съсобствената жилищна сграда на обща стойност 4 742, 88 лева, както и извършените полезни разноски на обща стойност общо 14 720, 33 лева и е определил припадаща се част за ответника. За неоснователно е прието направеното от Ц. М. възражение за недопустимост на предявените искове предвид наличието на успоредно развил се делбен процес между същите страни относно същия имот. За недопустимо е прието и релевираното възражение за погасителна давност, като заявено извън преклузивния срок по чл. 131 ГПК.
Касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение, което не подлежи на касационно обжалване.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК на касационно обжалване не подлежат решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая, в условията на субективно и обективно съединяване, ищците И. Ф. М., М. Б. М. и М. Б. М. са предявили два иска: иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД за присъждане на направените необходими разноски за запазване и поддържане на съсобствения недвижим имот с цена общо 2 980 лева и иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за присъждане стойността на извършените в същия имот полезни разноски с цена общо 9 290 лева, или искове с обща цена 12 270 лева. Цената на иска за всеки от ищците поотделно, според законните им дялове в съсобствеността, възлиза на стойност, равна на 1/3 от общата цена, т.е. на стойност 4 090 лева, от които 3 096, 67 лева по отношение претенцията за подобренията и 993, 33 лева по отношение претенцията за необходимите разноски. Поначало при обективно съединяване на искове за парични вземания от значение при преценката на допустимостта на касационното обжалване е цената по всеки един от паричните искове, а не сборът от цената на всеки от обективно съединените искове, но в случая и сборът от цената на отделните парични искове на всеки ищец, не покрива изискванията на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Предвид изложеното касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
При този изход на делото на ответниците по касация следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски в размер на 1094 лв. /хиляда деветдесет и четири лева/, съобразно представените доказателства.
С оглед изложеното, ВКС, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Ц. Ц. М., [населено място], против решение от 07.11.2018 г. по в.гр.д. № 258/2018 г. по описа на Окръжен съд – Монтана.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2613/2019 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
ОСЪЖДА Ц. Ц. М., [населено място], да заплати на И. Ф. М., М. Б. М. и М. Б. М., всички с адрес в [населено място], сумата от 1 094 /хиляда деветдесет и четири лева/ разноски в производството пред ВКС.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: