Определение №522 от 25.10.2012 по гр. дело №643/643 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 522
София, 25.10.2012 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 643 /2012 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано по касационната жалба вх. Nо 2063/01.07.2011 година на П. М. К. със съдебен адрес [населено място] , заявена чрез адв. Л. Т. – САК срещу въззивно Решение Nо 142 от 26.05.2011 година по гр. възз. д. Nо 100/ 2011 на ОС-Габрово
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по 196 и сл. ГПК / отм./ е оставил в сила Решение Nо 29 от 28. 01.2011 година по гр.д. Nо 567/2007 год. на РС- Севлиево по извършване на делбата чрез изнасяне делбените недвижими имоти- УПИ * в кв. 122а, УПИ * в кв. 122а , УПИ * в кв. 122а и * в кв. 122а по плана на [населено място] , на публична продан по реда на чл. 288 ал.1 ГПК / отм./.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при преценка на правната квалификация на заявения иск по делото и приложимия материален закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се обосновава с тезата , че по въпроса за допустимостта делбата на четири самостоятелни недвижими имота да се извърши чрез изнасянето им на публична продан , при желание на съделителите с дял от 852/864 идеални части да получат три от тези имоти в общ дял, а на останалите съделители с дял от 12/ 864 идеални части да се възложи четвъртия имот,за допустимостта събективното отношение на съделителите да обуслови приложимостта на чл. 292 ГПК / отм./ и относно служебното задължение на съда да изясни въпроса за поделямостта на имотите , въззивният съд се е произнесъл в смисъл, различен от този по Решение Nо 1474/1964 г. на ВС-I , Решение Nо 897/1071 год. на ВС-I, Решение No 869/ 1962 на ВС-I, Решение Nо 1012/1962 год. на ВС-I, Решение Nо 1021/1962 год. на ВС-I, Решение Nо 1058/1962 год. на ВС-I, Решение Nо 1199/1963 год. на ВС-I касаещи първия въпрос, Решение Nо 33/1969 год. на ОС на ВС, ППВС 3 / 1972 година и Решение Nо 280 /1973 год. на ВС-I, Решение Nо 306/1973 год. на ВС- I отд. касаещи втория въпрос и Решение Nо 1969/1973 год. на ВС-I касаещо третия въпрос.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна Я. И. К. , К. В. К. и К. В. К. , с който се оспорват основанията за допускане на касационното обжалване.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на данните за данъчната оценката на имота следва , че същата е процесуално допустима.
За да приеме , че делбата на четирите делбени имота следва да се извърши чрез изнасянето им на публична продан , решаващият въззивен съд е приел, че след като с оглед броя на съделителите, наследственото правоприемство по колена , разликите в площта и застрояването на имотите , целта на делбения процес-всеки съделител да получи при възможност дял в натура не може да бъде реализирана ,публичната продан е единствения законен способ за извършването и.
При преценка на релевираните основания за допускане на касационното обжалване в контекста на изведените въпроси, настоящият състав намира , че не са налице основания по см. на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК за допускане на обжалването пред ВКС. Съдебната практика , посочена с изложението на касатора обхваща широк кръг хипотези , при които доколкото е налице различие с произнесеното по въззивния съд , то е резултат не на противоречиво приложение на закона , а на различни фактически хипотези, обхванати от законовата рамка. Субективното желание за групиране , също е специфичен за различните дела въпрос, поради което и изведения в тази насока правен проблем не може да бъде приет за обуславящ изхода на спора.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 2063/01.07.2011 година на П. М. К. със съдебен адрес [населено място] , заявена чрез адв. Л. Т. – САК срещу въззивно Решение Nо 142 от 26.05.2011 година по гр. възз. д. Nо 100/ 2011 на ОС-Габрово по извършване на делбата на основание чл. 288 ал.1 ГПК / отм./.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top