4
гр. д. № 4114/2015 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 522
София, 26.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 20 октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 4114/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Б. С. М. за допускане до касационна проверка на решение № 66 от 05.05.2015 г. по гр. д. № 31/2015 г. на ОС-Търговище, с което след като е отменено първоинстанционното по гр. д. № 100/2013 г. на Търговищки районен съд, е постановено друго с което е извършена делба на допуснатите до такава недвижими имоти – земеделски земи чрез разпределянето им между съсобствениците. Допускането до касационна проверка се иска по въпроса възможно ли е да се изготви проект за делба на земеделски имоти по колена (между наследниците на общия наследодател), когато делбата се извършва между част от наследниците по закон и приобретател на договорно основание на идеални части от имота. Поддържа се, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС като се сочи решение № 493 от 18.06.2010 г. по гр. д. № 3861/2008 г. на ГО, трети състав.
Ответниците по жалбата я намират за неоснователна, а извършеното разпределение на имотите между съделителите за справедливо и съобразено със законовото изискване всеки да получи реален дял от наследството, когато това е възможно. Не правят искане за присъждане на разноски за касационната инстанция.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
Решението, допускане до касация на което се иска, е постановено от въззивния съд в производство по извършване на делбата.
Допуснатите до делба имоти съставляват две ниви в землището на [населено място]: № 008059 с площ от 14.999 дка и № 029012 с площ от 14.403 дка. Делбата е допусната между касатора, който се легитимира като собственик на 3/8 ид. ч. от имотите на основание договор за покупко-продажба сключен с наследниците на М. И., дъщеря на общия наследодател и със С. Д. Х., син на другата наследница на общия наследодател Д. К. и между останалите наследници на общия наследодател И. И. И. както следва: В. С. с 1/16 и С. С. с 1/16, като внучки на Д. И., от починал син Г.; И. И. с 1/8 и М. Д. с 1/8, придобити по наследяване от И. И. И., техен баща, син на общия наследодател, както и по отношение на Д. Д. И. с 1/8, внучка на общия наследодател от починал син Д. И. и М. Г. с 1/8, който е правнук на общия наследодател от дъщерята Р. на починалия син Д. И..
Част от съсобствениците, притежаващи общо 4/8 ид. ч. от имотите са направили искане за поставяне в общ дял на имот № 00859, който по площ съответства на притежаваните от тях права в съсобствеността
Във въззивното производство е приета техническа експертиза, от която се установява, че на 1/16 ид. ч. от имотите съответства площ от 1.838 дка, а на 1/8 ид. ч. – от 3.675 дка. Приет е одобрен проект за разделяне на имот № 029012 на два имота, единият с площ от 10.802 дка, а другият с площ от 3.601 дка.
Въз основа на заявените от страните искания за възлагане в общ дял на единия имот и одобрения проект за образуване на два имота от другия допуснат до делба имот, съдът е достигнал до извода, че делбата следва да се извърши чрез разпределяне на имотите между съделителите. На основание чл. 353 ГПК е поставил в дял на касатора нива № 029104 с площ от 10.802 дка, образувана по проекта за делба на имот № 029012.
В дял на М. Д. е поставил имот № 029103 с площ от 3.602 дка, образувана по проекта за делба на имот № 029012.
В общ дял на останалите съделители В. С., С. С., Д. И., И. И. и М. Г. е поставен имот нива № 00859.
Въпросът, по който се иска допускане на касационна проверка, не обуславя основание по чл. 280, ал., ГПК, тъй като не е решаван от съда. Допуснатите до делба имоти и образуваните реални части от тях не са разпределени по колена, а са разпределени между съделителите при съобразяване на правата им.
Разпределение на допуснати до делба имоти може да се извърши по колена, когато всички участници в делбата черпят права по наследяване от общ наследодател. В случая касаторът черпи права от договори за покупко-продажба, каквито е сключил с част от наследниците на общия наследодател. Съдът е съобразил това и е разпределил имотите между съсобствениците, между които тя е допусната.
Избраният от съдът способ за извършване на делбата е в съответствие с възприетото в решенията на ВКС, съставляващи задължителна практика, а то е в смисъл, че изнасянето на недвижим имот на публична продан като способ за извършване на делбата е приложим в случаите, когато допуснатият до делба имот е реално неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете. Когато допуснатите до делба недвижими имоти са повече от един, неподеляемост по смисъла на чл. 348 е налице само ако е невъзможно всеки от съделителите да получи реален дял. (Решение по гр. д. № 490/2012 г. на ВКС І г. о.) При определяне способа за извършване на делба съдът е приложил правилно закона, изхождайки от установеното в чл. 69, ал. 2 ЗН при възможност всеки съделител да получи реален дял от имота.
Некоректно е позоваването на решение от 18.06.2010 г. по гр. д. № 3861/2008 г. на ІІІ г. о. Решението е постановено по иск за делба в хипотезата, когато всички съсобственици черпят права по наследяване от общ наследодател, като делото е върнато за ново разглеждане, с указание да се изслуша експертиза за възможността да се обособят дялове съобразно броя на колената, т. е. наследниците от първа низходяща степен на общия наследодател. Съдът е мотивирал извода си с това, че следва да се приложи принципа всеки съделител да получи реален дял от имота, когато той е поделяем. Същия принцип е спазен при постановяване на обжалваното въззивно решение, като в случая съсобствениците черпят права от различни правни основания, поради което решението не противоречи на формираната задължителна практика на ВКС включително и с посоченото решение.
При извършената проверка на решението не се установи да е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 66 от 05.05.2015 г. по гр. д. № 31/2015 г. на ОС-Търговище решение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: