О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
София, 28.10.2013 год.г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.4770 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №186 от 24.04.13г. по гр.д.№40/13г. на Врачанския окръжен съд е потвърдено решението от 29.05.12г. по гр.д.№962/2007г. на Врачанския районен съд в обжалваната част, с която е била отхвърлена претенция по чл.286 ГПК /отм./ на съделителите П. Т. и О. Т. срещу Д. Т. за заплащане на припадащата се част от извършени подобрения в общия имот.
Въззивният съд е приел, че страните по делото са братя. По силата на настъпила реституция и дарение от техния баща те са собственици на недвижим имот в [населено място], който е предмет на делото за делба. Прието е, че при възстановяването на собствеността имотът е бил в много лошо състояние, което наложило извършването на множество строителни работи за възстановяването му. След подробно обсъждане на гласните доказателства по делото е прието, че тримата братя общо са давали необходимите средства за строителните работи, независимо от това, че плащанията са били извършвани само от двамата ответници П. Т. и О. Т.. Отчетено е и обстоятелството, че всички строителни книжа във връзка с ремонта на процесната сграда са издавани общо на името на тримата братя. По тази причина претенцията за подобрения е отхвърлена.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от П. Т. и О. Т.. Жалбоподателите считат, че въззивният съд не е приложил материалния закон – чл.30, ал.3 ЗС, чл.72 и чл.74 ЗС и чл.59 ЗЗД, а освен това е допуснал и процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата по делото.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Когато във втората фаза на делбата част от съделителите предявяват на основание чл.286 ГПК /отм./ претенции по сметки за извършени подобрения в съсобствения имот, следва ли съдът, изхождайки от обстоятелствата, изложени в молбата, с която са заявени претенциите и от събраните доказателства да определи вида на тези претенции – дали са по чл.72 ЗС или по чл.60 и сл. ЗЗД, или чл.30 ЗС, т.е. следва ли въззивният съд да даде квалификация на тези претенции, ако това не е сторено от първоинстанционния съд и следва ли съдът да изложи свои мотиви в тази насока.
2. Когато претенциите са предявени като строително-възстановителни работи, респ. като ново строителство и тези работи са извършени само от част от съсобствениците, със знанието е без противопоставянето на останалите съсобственици или със съгласието на останалите съсобственици, дължи ли се от неучаствалите съсобственици обезщетение съобразно дела им и в какъв размер.
3. При условие, че един реституиран недвижим имот е бил в окаяно състояние и само част от съсобствениците са инвестирали труд, материали и собствени средства, в резултат на което същият имот е увеличил своята стойност значително, следва ли извършеното да се счита за подобрение в имота.
4. Следва ли въззивната инстанция, разглеждаща спора по реда на чл.196 ГПК /отм./, да подложи на самостоятелно и подробно обсъждане както доказателствата, събрани пред първата инстанция, така и тези пред нея и да обсъди доводите и съображенията, изложени в писмената защита.
5. При участието в процеса като свидетели на роднини на един от съделителите, чиито показания не се подкрепят от останалите доказателства по делото, следва ли съдът на основание чл.136 ГПК /отм./ да отчете тяхната заинтересованост от изхода на делото и при условие, че възприеме тези показания, следва ли да мотивира изрично защо вярва на тези свидетели. Неспазването на това изискване представлява ли съществено процесуално нарушение.
6. Когато пред първата инстанция има допусната съдебно-техническа експертиза и приети заключения, длъжен ли е въззивният съд да подложи на преценка тези заключения както поотделно, така и във връзка с останалите доказателства по делото.
Ответникът в производството Д. А. Т. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Първият въпрос е свързан с квалификацията на претенцията за заплащане на стойността на извършени подобрения в съсобствен недвижим имот. В настоящия случай въззивният съд не е дал правна квалификация на тази претенция. Решаващите му мотиви за отхвърлянето и се свеждат до това, че всички съсобственици с общи средства са извършвали подобренията в имота, т.е. не е налице неоснователно обогатяване на някой от тях и не се дължат суми за изравняване на участието им в строително-ремонтните работи. При този извод относно фактите по делото въпросът за правната квалификация на претенцията за подобрения не е определящ за изхода на спора по смисъла на т.1 на ТР№1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС и не може да обуслови допустимост на касационното обжалване.
Вторият въпрос е свързан с основателността на претенция по чл.30, ал.3 ЗС за извършени подобрения в съсобствен имот. Въпросът предполага, че подобренията са извършвани само от част от съсобствениците на имота. В настоящия случай въззивният съд е приел, че подобренията са извършени от всички съсобственици, именно затова е отхвърлил претенцията. Поставеният правен въпрос не е обвързан с приетото от въззивния съд по фактите по конкретното дело, затова той не е сред кръга на въпросите по чл.280, ал.1 ГПК, по които може да се допусне касационно обжалване.
Въззивният съд не е дал отговор на въпроса дали процесните строителни дейности представляват подобрение по смисъла на чл.72, ал.1 ЗС. До този въпрос не се е достигнало поради приетото от съда, че всички строителни дейности са извършени със средства на тримата съсобственици и не се дължат суми за уравнение на участието им в това строителство. По изложените по-горе съображения и този въпрос не е сред въпросите по чл.280, ал.1 ГПК, по които може да се допусне касационно обжалване.
Четвъртият въпрос е за начина на мотивиране на въззивното решение, постановено при действието на ГПК от 1952г. /отм./. По този въпрос няма противоречие с приетото в ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС. В случая въззивният съд е обсъдил подробно както свидетелските показания, приети от първоинстанционния съд, така и показанията на свидетелите, разпитани от въззивната инстанция. Направен е извод, че фактът на плащане на строителните работи само от молителите П. Т. и О. Т. все още не означава, че те са заплащали само със свои средства. Съдът е обсъдил и показанията на част от свидетелите, според които тримата братя са събирали по равно според своите дялове сумите, необходими за ремонт на общата сграда. Въззивният съд е процедирал в съответствие със задължителната практика на ВКС по въпроса за мотивиране на съдебния акт, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос.
По петия въпрос не е посочена практика на ВКС или влезли в сила решения на съдилищата, на която обжалваното въззивно решение да противоречи, затова касационното обжалване не може да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 или т.2 ГПК. Не е обосновано и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В случая действително част от свидетелите, които са разпитани във връзка с паричното участие на тримата съделители в извършените подобрения в общия имот, са в кръга на лицата по чл.136 ГПК /отм./ – съответно – съпруга и син на ищеца Д. Т.. Съдът не е изложил специални мотиви за преценка на тяхната заинтересуваност от изхода на делото. Той обаче е съпоставил показанията им с тези на останалите свидетели по делото, като е приел, че от тях не може да се направи еднозначен извод, че пари за ремонтите са давали само П. Т. и О. Т.. Прието е, че останалите свидетели са извършвали определени строителни работи и са получавали заплащане от П. и О., но това не означава, че те знаят какъв е произходът на тези средства. Следва да се отбележи и обстоятелството, че показанията на съпругата и сина на ищеца се подкрепят и от още двама незаинтересувани свидетели – С. Т. и П. Д., които са установили, че тримата братя са събирали по равно пари за ремонтите и са записвали дадените суми в една обща тетрадка. При тези данни, макар изрично да не са изложени съображения по чл.136 ГПК, въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди показанията на потенциално заинтересуваните свидетели във връзка с всички останали данни по делото.
Шестият въпрос също не е определящ за изхода на делото, при положение, че до подробно обсъждане на експертизите за подобренията не се е достигнало поради решаващия извод на въззивния съд, че не е налице имуществено разместване между тримата съсобственици във връзка с извършените подобрения в имота.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №186 от 24.04.13г. по гр.д.№40/13г. на Врачанския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: