О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
София, 28.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 17.07. 2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1687 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Д. Д. Д., чрез пълномощника му адв.Р.Б. – САК, против въззивно определение на Софийски градски съд № 6618 от 26.03.2014 год., по ч. гр.д.№ 2521/2014 год., с което е потвърдено определението на Софийски районен съд от 23.01.2014 год., по гр.д.№ 51422/2013 год. за оставяне без уважение искането на настоящия частен жалбоподател по чл.389, ал.1 ГПК за допускане обезпечение на иска му, по чл.424, ал.1 ГПК срещу „П. Л. БЪЛГАРИЯ „АД, чрез обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изп.д.№ 20138380404807 по описа на ЧСИ М. Б., за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на предявената искова претенция и за връщане исковата молба обратно на нейния подател.
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му.
В депозирано към частната касационна жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, към които чл.274, ал.3 ГПК препраща, частният касатор се позовава на предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими въпроси на процесуалното право, свързани с приложението на чл.424 ГПК: 1./„ Обусловена ли е преценката за допустимост на отрицателния установителен иск по чл.424 ГПК от значението на твърдяните новооткрити обстоятелства, или нови писмени доказателства за предмета на влязлата в сила заповед за изпълнение?” и 2./ „При наличие на взаимно противоречащи твърдения за съществуване, респ. погасяване на спорното вземане по иска с правно основание чл.424 ГПК въпросът за момента на погасяване на вземането се отнася към определяне основателността или допустимостта на иска”?
Като израз на визираното противоречие по първия от поставените процесуалноправни въпроси се сочи наличието на висящо т.д.№ 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, а значението на следващия формулиран процесуалноправен въпрос за точното прилагане на закона и за развитие на правото е аргументирано „със съществуваща законова празнота, която отговорът на същия ще запълни и ще се постигне повече прозрачност и сигурност в съдопроизводствената дейност, което несъмнено е от значение за развитие на правото.”
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално допустима единствено в частта и, касаеща прекратяване на производството по гр.д. №514422/2013 год. на СРС и връщане исковата молба обратно на ищеца.
В останалата и част, частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следното:
Въззивният съдебен акт на Софийски градски съд, с който е потвърдено определението на първоинстанционния съд за оставяне без уважение молбата на настоящия частен жалбоподател, основана на чл.389 ГПК не е от категорията съдебни актове, за които законодателят в чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК лимитативно е предвидил, че подлежат на факултативен съдебен контрол пред ВКС.
Произнасяйки се по подадената от Д. Д. Д. частна жалба вх. на СРС №1005609/06.02.2014 год. срещу определението на Софийски районен съд, в частта, с която молбата на страната по чл.389, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 391, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за обезпечаване на исковата и претенция по гр.д.№ 51422/2013 год. е оставена без уважение въззивна инстанция е осъществила и предвидения с нормата на чл. 396, ал.1 ГПК инстанционен контрол за законосъобразност, с което създаденият от законодателя процесуален ред на двуинстанционно разглеждане на съдебните актове, постановени в обезпечителното производство, извън изключението по чл.396, ал.2, изр.3 ГПК, е изчерпан.
В случая правно важими са постановките на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 год., според които в разглежданата хипотеза ВКС се произнася по жалби срещу тези определения, само и единствено, когато са постановени за първи път от въззивния съд, какъвто не е разглежданият случай.
Следователно при отсъствието на създаден от законодателя процесуален ред за последващ въззивния инстанционен контрол над определението на Софийски градски съд, в полза на настоящия частен жалбоподатели не е възникнало процесуално потестативно правомощие на частна касационна жалба – положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно.
Отделен в тази вр.остава въпросът, че предпоставка за допускане на исканото обезпечение е допустимостта и вероятната основателност на предявения иск – арг. от чл.391 ГПК.
В останалата и част частната касационна жалба е процесуално допустима, но искането за достъп до касационен контрол е неоснователно.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че исковата претенция, основана на чл.424, ал.1 ГПК е процесуално недопустима, предвид установения от законодателя в чл.424, ал.2 ГПК пределен едногодишен преклузивен срок, считано от датата на погасяване на вземането, който с оглед релевираните в исковата молба доводи за недължимост на вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение, определени от ищеца като новооткрити обстоятелства – погасяване на задължението чрез извършени от трето лице плащания на кредитора на 16.01.2012 год. и на 21.01.2012 год., към датата на исковата молба – 10.12.2013 год. за страната е изтекъл и според изложеното в съобразителната част на обжалваното въззивно определение, с изтичането му е преклудирано самото потестативното процесуално право на ищеца да предяви иск по чл.424, ал.1 ГПК.
Следователно съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт дават основание да се приеме, че поставените от частния касатор процесуалноправни въпроси, макар и важни, нямат самостоятелно обуславящо значение за крайния правен резултат по делото, поради което не попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Отсъствието на основната обща предпоставка за достъп до касационен контрол, според задължителните разяснения в т.1 на ТР № 1/ 2010 год. на ОСГТК на ВКС, е достатъчно, за да се откаже допускане на частната касационна жалба до разглеждане по същество, без да се обсъжда основателността на въведените селективни критерии..
Поради това, само за прецизност на изложеното следва да се посочи, че по отношение на втория от тези правни въпроси е недоказано и селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, чието предназначение въобще не е да запълни „ празноти в закона” и да създаде лишени от основание в Конституцията на Република България и ЗСВ законодателни правомощия на ВКС – арг. от т.4 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Водим от изложените съображения настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийски градски съд № 6618 от 26.03.2014 год., по ч. гр.д. № 2521/2014 год., в частта, за потвърждаване определението на Софийски районен съд от 23.01.2014 год., по гр.д.№ 51422 / 2013 год. за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на предявения иск, основан на чл.424, ал.1 ГПК и за връщане исковата молба, заедно с приложенията към нея на ищеца Д. Д. Д..
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, частната касационна жалба на Д. Д. Д. с вх. на СГС № 98802/ 17.04.2014 год., в останалата и част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта, с която е оставена без разглеждане частната касационна жалба на Д. Д. Д. от [населено място] с вх. на СГС № 98802/ 17.04.2014 год. може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страната, на която да се връчи препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: