1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
гр. София, 03.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година и в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 3985 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частни жалби вх. № 12347/20.06.2019 г. и вх. № 12348/ 20.06.2019 г. на Х. Х. Ц., представляван от адв.А. Ж., срещу решение № 1250/27.05.2019 г. по възз.гр.д. № 4634/2018 г. на Софийския апелативен съд в частите му с характер на определение, с които: 1/ е оставена без разглеждане като недопустима въззивната жалба на Х. Ц., имаща за предмет първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по предявените срещу него искове; 2/ оставено е без уважение искането на жалбоподателя по чл. 241 ГПК за отсрочване или разсрочване изпълнението на постановеното решение в осъдителната му част.
В частна жалба вх. № 12347/20.06.2019 г. са изложени твърдения за недопустимост, евентуално неправилност на обжалваното решение в частта, с която е оставена без разглеждане въззивната жалба. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за произнасяне на съда по съществото на спора.
В частна жалба вх. № 12348/20.06.2019 г. се твърди неправилност на обжалвания акт, като постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна и постановяване на ново определение по съществото на спора, с което да се допусне поисканото отсрочване или разсрочване на изпълнението на осъдителното решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното:
Частна жалба с вх. № 12347/20.06.2019 г. е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане въззивната жалба на страната срещу решение № 4304/15.06.2017 г. по гр. д. № 3301/2015 г. на Софийски градски съд в частта му, с която са отхвърлени предявените от М. Х. срещу ответника Х.Ц. искове по чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, апелативният съд е посочил, че за въззивника липсва правен интерес от обжалването. Посочил е, че в тази част решението на първата инстанция е благоприятно за жалбоподателя, поради което въззивната му жалба е недопустима и производството по делото следва да се прекрати.
Определението е правилно. Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването и надлежното упражняване на правото на въззивно обжалване, за която съдът следи служебно. Първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени претенциите с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, е постановено в полза на жалбоподателя, поради което въззивната му жалба в тази й част е лишена от правен интерес. Правилно същата е преценена от въззивния съд за недопустима за разглеждане по същество и е постановено прекратяване на въззивното производство в тази част.
Частна жалба вх.№ 12348/20.06.2019 г., насочена срещу произнасянето на въззивния съд по искането по чл.241 ГПК, е процесуално допустима, но по същество също е неоснователна.
Апелативният съд е отказал да уважи искане по чл. 241 ГПК за отсрочване или разсрочване на изпълнението на осъдителното решение, като е приел, че не са налице предвидените в закона предпоставки. Посочено е, че от събраните по делото доказателства се установява, че страната разполага освен с жилище и с друго недвижимо имущество в [населено място], което отдава под наем. С оглед данните за притежаваното от жалбоподателя имущество и доходи, при отчитане на здравословното му състояние и възраст, е счетено, че не са налице условия за уважаване на искането по чл.241 ГПК.
Определението е правилно. Преценката за наличието на предпоставките по чл. 241, ал. 1 ГПК във въззивното решение е извършена с оглед конкретно установените обстоятелства по делото, касаещи личното и имуществено състояние на жалбоподателя. За допускане на отсрочването или разсрочването на изпълнението е в тежест на лицето поискало това да представи доказателства, обосноваващи необходимостта от уважаване на искането. В случая, пред въззивния съд жалбоподателят е представил доказателства за влошено здравословно състояние (документи от медицински прегледи) и липса на трудова заетост, но без да са декларирани данни за получавана пенсия, при положение, че лицето е на 69 години. Отделно, от приложената по делото декларация за материално и гражданско състояние (л.16 от делото на САС) се установява, че лицето притежава три недвижими имоти в [населено място] – незастроен място от 376 кв.м., което отдава под наем и два апартамента ( в[жк]и в[жк]). При тези данни, правилно апелативният съд е счел, че искането по чл.241 ГПК е неоснователно.
Възраженията на жалбоподателя, че съдът не е отчел актуалното му имотно състояние и факта, че същият се е разпоредил, като е продал Ѕ ид.ч. от притежавания незастроен поземлен имот и единия апартамент ( в[жк]), са несъстоятелни. Доказателства за извършените разпоредителни сделки са представени след произнасянето на въззивната инстанция ( с молбата на Х.Ц. от 04.06.2019 г. – л.93 от делото на САС), при което съдът обективно не е имал възможност да ги вземе предвид и да ги обсъжда. Отделно от това, купувач и по двете сделки е адвокатът-пълномощник на жалбоподателя – адв.Ал.Ж., а продавачът Х.Ц. си е запазил пожизненото право на ползване върху продадените имоти и не на последно място – сделките са сключени след датата на завеждане на исковата молба в съда, т.е. – при висящност на настоящото дело. С оглед на всичко изложено, правилен е крайният извод на въззивния съд за липса на предпоставки за уважаване искането на жалбоподателя по чл.241 ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 1250/27.05.2019 г. постановено по възз.гр.д. № 4634/2018 г. на Софийския апелативен съд в частите му с характер на определение, с които е оставена без разглеждане като недопустима въззивната жалба на Х. Х. Ц., имаща за предмет решение № 4304/15.06.2017 г. постановено по гр. д. № 3301/2015 г. по описа на Софийски градски съд в отхвърлителната му част по предявените срещу жалбоподателя искове с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД; и е оставено без уважение искането на страната по чл. 241 ГПК за отсрочване или разсрочване изпълнението на посоченото съдебно решение в осъдителната му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.