О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
гр. София, 05.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Чаначева ч.т.д. № 2388/2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „Рос Инвестмънт” ЕООД,гр. София против определение № 2723/08.08.2019 г. по ч.т.д. № 2920/2019 г. на Софийски апелативен съд .
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил разпореждане № 4777/12.04.2019 г. по гр.д. № 8207/2015 г. на Софийски градски съд, с което е върната частна жалба на настоящия частен касатор против разпореждане № 683 от 17.01.2019г.по т.д. 8207/15г. на СГС. За да достигне до този резултат, решаващият състав е разгледал установените по спора факти – постановено от администриращия съд разпореждане, с което частната жалба е оставена без движение, с указания да бъде внесена държавна такса в размер на 15лв., констатация за редовното връчване на съобщение с указанията, получено на 22.02.2019г.от страната и липсата на надлежни доказателства за отстраняване на констатираната нередовност. С оглед тези факти, връщането на частната жалба е преценено като правилно процесуално действие, реализиращо правните последици, указани в чл.275,ал.2 вр. чл.262,ал.2, т.2 ГПК.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. С изложението на основанията за допускане до касационно обжалване на определението, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Св. П. е поддържал наличие на предпоставки по чл.280, ал.1 т.1 ГПК, като лаконично е заявил, че постановеното разпореждане не било съобразено с практика на ВКС – решение № 1011/10г. на ВКС, І г.о. Направени са оплаквания за допуснати съществени нарушения, тъй като според страната не били обсъдени всички факти и обстоятелства, което било в противоречие с ТР ОСГТК № 1 /2000г. Страната е развила пространно оплакванията си, свързани с това, че в предходни определения съдът не бил указал достатъчно ясно „кое е дружеството и какво точно не било изпълнено”, поради което тези указания били „объркващи” страната, били неточни и неясни и в противоречие с цитираното решение, с което било прието, че указанията на съда следвало да бъдат точни и ясни.Страната е възпроизвела и оплакванията, изложени в частната й касационна жалба и в заключение е заявила, че безспорно били налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Други доводи не са развити.
Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда. Формулирането на правен въпрос съставлява общо основание, поради което липсата му е достатъчна за да не бъде допуснато касационно обжалване на акта. В случая, касаторът, чрез пълномощника си, не е формулирал правен въпрос. Дори обаче да бъде възприет като такъв този разрешен в цитираното решение на ВКС, І г.о., въпреки, че съдът няма задължение да го извежда от изложението, то не е налице противоречие с така цитираната практика доколкото първостепенният съд в качеството си на администриращ частната жалба, изрично ясно и точно е указал, че страната следва да внесе държавна такса в размер на 15лв. Указание, за което и в настоящата жалба не се поддържа да е било надлежно изпълнено, за да бъде разглеждана по същество частната жалба срещу коментираните от касатора актове, които са ирелевантни в случая, тъй като предмет на обжалване и съответно разглеждане е единствено акта на Софийски апелативен съд, с който е потвърдено разпореждането за връщане на частната жалба, поради невнасяне на държавна такса в размер на 15лв. Съдът не се е отклонил и от цитираната тълкувателна практика, тъй като липсват посочени от страната други релевантни факти, които следва да бъдат разгледани при прилагането на чл.262, ал.2, т.2 ГПК, освен тези разгледани и от съда – надлежно дадени указания по редовността на сезирането с жалбата, надлежно връчени указания и изтекъл срок за отстраняване на недостатъка. Всичките тези релевантни факти са мотивирали въззивният съд, както бе посочено, да потвърди разпореждането на първостепенния съд.
С оглед изложеното не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на атакуваното определение
Водим от гореизложеното, ВКС, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2723/08.08.2019 г. по ч.т.д. № 2920/2019 г. на Софийски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: