О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
София,05.04.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори април двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 123/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез адвокат М. М. против въззивно решение на СГС, ГО, ІІ-Д въззивен състав № 6396/25.11.2011 г., постановено по гр. д. № 4986/2011 г. в частта, в която е отменено първоинстанционното решение и вместо него е постановено друго решение, с което са уважени предявените от С. М. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място], Софийска област срещу дружеството искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправен въпрос относно обхвата на съдебния контрол при преценка законосъобразността на подбора по чл. 329 КТ и по-конкретно: подлежи ли на съдебен контрол оценката на работодателя кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре. Цитирани са съдебни решения на състави на ВКС, постановени в производство по чл. 290 ГПК, копия от които са приложени.
За ответника по касация С. М. М. чрез адвокат З. Н. е подаден писмен отговор. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и неоснователна. На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата моли да се присъди адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство пред касационната инстанция.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
С. М. е изпълнявал по трудово правоотношение с дружеството-касатор длъжността „монтьор на машини” в отдел „металургичен”, Дирекция „Ел. апарати”. Трудовото правоотношение е прекратено поради съкращаване на щата с акт № 99/2010 г., считано от 3.05.2010 г. С решение на СД на дружеството от заседание на 27.04.2010 г. цех „Металургичен” е закрит, като част от работниците в отдела е следвало да бъдат преназначени на открити нови щатни бройки в други отдели, а на останалите трудовите договори е следвало да бъдат прекратени след извършване на подбор. Видно от протокол на комисията за подбор от 28.04.2010 г. в закрития цех са работили 15 работници, заемащи различни длъжности, от които 3-ма е следвало да се пенсионират от 1.07.2010 г., поради което те са били изключени от подбора. Сравнявани са останалите 12 работници, заемали длъжности „инженер-металург”, „сърцар”, „моделчик”, „формовчик”, „крановик”, „почиствач-шмиргелист”, „леяр”, „технолог”, „топилчик”, „магазинер” и „монтьор на машини”. На работниците са били дадени оценки за ниво на изпълнение на възложената работа, практически умения, справяне с възложените задачи, способност за вземане на решение, личностни качества и умение за работа в колектив. Преценено е, че ищецът е след тримата работници, които се справят най-зле с възложената им работа и е предложен от комисията за уволнение. Въззивният съд е преценил оценките като декларативни, без посочване на конкретни факти, от които са обусловени.
За да признае уволнението за незаконно въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение е прекратено, поради закриване на част от предприятието, а не поради съкращаване на щата. Работодателят е бил длъжен да извърши подбор между ищеца и лицата, заемащи същата длъжност „монтьор на машини”, но ищецът е бил сравняван с лица, които са заемали други длъжности. Поставени са от комисията по подбора оценки без излагане на конкретни мотиви за включените при подбора работници. По делото не са ангажирани от работодателя други доказателства /гласни/, за установяване, че комисията по подбора при оценяването е изхождала от конкретни факти. Уволнението е признато за незаконно, поради неспазване на изискванията на чл. 329 КТ.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Повдигнатият с изложението по допустимостта на касационното обжалване въпрос е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Формулираният от касатора правен въпрос е решен от ВКС, ОСГК по тълкувателен път с ТР № 3/16.01.2012 г. С него е прието, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ кой от включените при подбора работници или служители има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. При упражняването на съдебния контрол съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по критериите на чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
С приемането на цитираното тълкувателно решение е преодоляно съществуващите в практиката на Върховния касационен съд различия относно обхвата на съдебния контрол при преценка за изпълнение изискванията на чл. 329, ал. 1 КТ, израз на едното от които са приложените към изложението на касатора съдебни решения.
Въззивният съд е решил правния въпрос, повдигнат с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в съответствие с разрешението, възприето по задължителен начин с ТР № 3/16.01.2012 г., ВКС, ОСГК.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция касаторът следва да заплати на процесуалния представител на ответника по касация адвокат З. Н. възнаграждение за касационната инстанция на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на сумата 700 лв. по договор за правна защита и съдействие, серия А, № 0241558.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „Д” въззивен състав от 25.11.2011 г., постановено по гр. д. № 4986/2011 г.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на адвокат З. Н., с адрес: [населено място], [улица] адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: