О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
[населено място], 06.07.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
след като разгледа, докладваното от съдията К. ч.т.д. №218/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №25 от 7.01.2011г., постановено по ч.гр.дело №1020/2010г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждането на Русенския районен съд от 15.04.2010г., по гр.дело №5367/2007г. за издавена на изпълнителен лист. Жалбоподателят иска отмяна на определението като нищожно, недопустимо и неправилно. Според жалбоподателя е налице конфликт на интереси между дружеството ответник и съда, което се отразява върху валидността и допустимостта на обжалваното определение, а необосноваността е обоснована с несъобразяването с ТЗ относно изписването на имената на фирмите.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – Р. не представя писмен отговор.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, но същата е процесуално недопустима.
Разпореждането по чл.407, ал.1 ГПК, с което се издава или отказва издаването на изпълнителен лист, подлежи на двуинстанционно разглеждане. С произнасянето по същество на частната жалба от въззивния съд, разпореждането на районния съд за идване на изпълнителен лист е влязло в сила и с него е изчерпан инстанционния контрол по чл.407 ГПК. Относимо към недопустимостта на касационното обжалване на въззивното определение е даденото в т. 6 на ТР № 1 от 2001 г. разрешение по тълкуването на чл. 244 ГПК отм., на който е аналогичен чл. 407 ГПК в сила от 1.03.2008 г. , а именно пред ВКС подлежи на обжалване по реда на частната жалба разпореждането за издаване на изпълнителен лист, когато за първи път е постановено от въззивен съд, какъвто не е настоящия случай. Определението на въззивния съд не е от категорията на преграждащите развитието на производството определения – чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, нито с него се дава разрешение по същество на друго производство – чл. 247, ал. 3, т. 2 ГПК, само в които случаи законът допуска касационно обжалване на въззивни определения при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложените доводи за наличието на конфликт на интереси нямат отношение към валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Г. А. Ч. от [населено място] срещу определение №25 от 7.01.2011г., по ч.гр.дело № 1020/2010г. на Русенския окръжен съд.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от датата на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: