О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
[населено място], 06.07.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 1133/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] – Испания срещу решение №435 от 13.08.2010г. постановено по гр.дело № 190/2010г. на САС, с което е оставено в сила решението от 8.01.2010г. по т.дело № 764/204г. на СГС, VІ-4 състав. С последното са отхвърлени изцяло като неоснователни исковете на касатора срещу [фирма] – С. за заплащане на сумата от 163 566.94 лв., представляващи равностойността на 83 630.45 лв. по иск по чл.62 от Конвенцията на О. за международна продажба на стоки /Конвенцията/, лихва за забава по чл.78 от Конвенцията за сумата от 30 815.90 лв., равностойността на 15 731.79 евро. Касаторът иска отмяна на решението на САС като неправилно. Поддържа, че съдът е трябвало да приложи испанското право и по конкретно доктрината за “вдигане на воала”, както и необсъждане от въззивния съд на всички факти. В Изложението към касационната жалба са поставени следните материалноправни въпроси: 1.за действието на договорите по отношение на трети лица при приложимо чуждо материално право в хипотезите на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Според касаторът въпросът дали чуждото материално право може да ангажира отговорността на българско лице, което не е страна по договора, подчинен на това право, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото; 2. дали изборът на чуждо материално право може да бъде обвързващ по отношение на трето лице, тогава когато приложимите към конкретното правоотношение разпоредби на чуждото право предвиждат сключения договор/ и съответно избора на приложимото право/ да бъдат обвързващи за третото лице. Поддържа се, че до сега ВКС не е имал възможност да се произнесе по възможността избора на чуждо право по търговски договор да бъде обвързващ за трето лице, когато разпоредбите на това право предвиждат такава възможност; 3. дали при приложението на чуждото материално право към конкретен договор, което приложение се обосновава от стълкновителните норми на българското право/ а не на избор/ може да се ангажира отговорността на трето лице, което не е страна по договора, последните два въпроса също поставени от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
За да постанови обжалвания резултат – потвърждаване на първоинстанционното решение, САС приема, че събраните по делото писмени и гласни доказателства не подкрепят твърдението на ищеца в исковата молба за сключен договор за търговска продажба между него и ответника [фирма] на керамични плочи по представените и приети като доказателства фактури – първата с датата 14.06.2002г., а последната от 8.01.2003г. Разменената между страните кореспонденция за времето до края на м.юли 2000г. действително доказва намерението на [фирма], с предишно наименования [фирма], за установяване на договорни отношения с ищеца за доставка на керамични плочи, които намерения са били изоставени с писмо от 4.08.2000г. С последното дружеството – ответник е предложило на ищеца договорите да се сключват с третото за процеса дружеството [фирма], както се е случило впоследствие – фактурите са издавани на това дружеството, между него и ищеца има разменена кореспонденция по повод неизпълнение на задължението за заплащане на доставената стока в уговорения във фактурите срок, възражения за рекламация за доставките и др. След преценката на доказателствата по делото, САС е приел, че договорите за доставка на керамични плочи са сключени между ищеца и [фирма], което е и задълженото лице за неизплатената цена по фактурите. Отхвърлено е възражението на ищеца, че съгласно испанското материално право, приложимо към процесните правоотношения по силата на чл.94 от КМЧП и по силата на изразено във фактурите съгласие, ответникът да отговаря за задълженията на [фирма]. Според съда испанското право е приложимо само за страните по договора за продажба, а доколкото дружествата са сключили помежду си двустранен договор за международна продажба на стоки, те са подчинили правоотношенията си първо на Конвенцията на О. относно договорите за международна продажба от 1980г., ратифицирана от РБ и Кралство Испания и в този смисъл е част от вътрешното право на страните. Испанското законодателство ще бъде приложимо в отношенията между ищеца и [фирма] по изричната уговорка, само по въпросите, които не са уредени в Конвенцията. Всичките тези въпроси, които са израз на автономната воля на страните по договора за международна продажба, не могат да бъдат приложени и да засегнат правата и интересите на търговец, трето на тези правоотношения лице, каквото е ответника. С оглед на изложеното съдът е приел, че исковете по чл.62 и чл.78 от Конвенцията на О. за международни продажби са неоснователни.
В писмен отговор [фирма] , чрез адв. В. Р., счита че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – основна и допълнителна. Счетено е за правилно становището на въззивният съд – избраното от страните испанско право не може да бъде наложено като приложимо по отношение на едно трето лице, което не е изразило изрично своята воля да бъде подчинено на чужд правопорядък, съобразено с трайно съществуващата законодателна практика, която придава силата на закон на договорите само между подписалите го страни, което пък изключва допълнителните предпоставки поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Направено е искане за присъждане на разноски. Представен е договор за правна защита съдействие и платежно нареждане за сумата от 4338 лв.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд въпрос от материалното и/или процесуално право, обусловил изхода на делото и наличието на някоя от допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване / т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/. В случая предметът на спора е очертан от ищеца с изложените в исковата молба факти, в последствие конкретизирани от ищеца в с.з. на 16.02.2007г. , а именно, че основанието на предявения иск е сключен договор за доставки на керамични плочи с първия ответник [фирма]. С оглед на конкретизирания от ищеца предмет на спора съдът е определил правната квалификация на предявените искове по чл.62 и чл. 78 от Конвенцията на О. относно договорите за международна продажба на стоки. Това е правото на продавача да претендира заплащането на цената за доставената стока/ чл.62/, както и правото му да претендира лихви за забава/ чл.78/. Прилагането на Конвенцията в правоотношенията между страните по делото е съобразено с факта, че договарящите страни имат места на дейност в различни държави. Сделката между страните по договора е търговска и процесната покупко-продажба не попада в обхвата на изключенията по чл.2 от Конвенцията, нито страните по настоящото дело, са изключили изрично прилагането на Конвенцията в техните правоотношения, каквато възможност им дава чл.6 от същата. Следователно, поставените от касатора правни въпроси за приложимото материално право в отношенията между страните/ испанското материално право и поддържаната от него доктрина за вдигане на корпоративния воал/, разгледани и обсъди от въззивният съд, не са обуславящи изводите на съда и изхода на делото. Съдът е определил приложимото право Конвенцията на О. съобразно договорните отношения и въведеното от ищеца основание на иска, като източник на вземането – договор за продажба – доставка. Решаващият за изхода на делото въпрос е има ли сключен между страните договор за продажба, продавачът изпълнил ли е задължението да достави на купувача стоката за да претендира заплащането на цената. Съдът е приел, че между страните няма сключен договор за международна продажба, поради което не се дължи заплащането на цената по представените по делото фактури, а този извод е направен при преценка на доказателствата по делото и установените с тях факти, в пределите на правораздавателна компетентност на съда. Доколко изводите на съда са обосновани, е въпрос на правилността на обжалвания съдебен акт и основанията за касационна отмяна на неправилно решение по чл.281, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че не е налице вероятна недопустимост на въззивното решение, с оглед на поддържаното от касатора в т.1 на касационната жалба, че съдът не е определил правилно квалификацията на иска. / т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК /. В исковата молба, както в и в хода на процеса, касаторът е поддържал, че страна по продажбеното правоотношение е “Д.” – [фирма], в с.з. на 16.02.2007г. е направено изявление от представителя на ищеца, че иска ангажиране на отговорността на това дружество по договор за доставка и доколкото няма изменение на иска по предвидения в ГПК процесуален ред – правоотношенията между страните да се разгледат по доктрината “разкриване на воала”, както се поддържа в касационната жалба, то съдът се е произнесъл в рамките на предявения иск.
Предвид изложеното поставените от касатора материалноправни въпроси не попадат в приложното поле както на основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, така и на допълнителното общо основание по т.3., доколкото е приложена за правоотношенията между страните Конвенцията на О. относно договорите за международна продажба, по тълкуването на която не са релевирани доводи.
Водим от горното ВКС, ТК състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 435 от 13.08.2010г., постановено по гр.дело №190/2010г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, пети състав.
ОСЪЖДА Синове на С. К. А. О. – Ел М., Испания да заплати на [фирма] – С. разноски 4338 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: