3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
гр. София, 07.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. ч. т. дело № 231 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Р. Б. /България/” ЕАД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт И. Б. Ц. срещу определение № 644 от 17.12.2010г. по ч. гр. дело № 1182/2010г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 2914 от 18.10.2010г. по ч. гр. дело № 374/2010г. на Горнооряховски районен съд, с което са обезсилени заповед за изпълнение на парично задължение № 499/24.02.2010г., издадена по ч. гр. дело № 374/2010г. на Горнооряховски районен съд и изпълнителен лист от 24.03.2010г. въз основа на заповедта за изпълнение по същото дело.
Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното определение. Релевира доводи за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт – съдът се е произнесъл по значими за изхода на делото процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: когато въззивният съд се произнася, следва ли да решава спора по същество или само преценява законосъобразността и правилността на обжалвания пред него съдебен акт; ако пред въззивната инстанция бъдат представени доказателства за предявяване на иска по чл. 422 ГПК в едномесечния срок, следва ли въззивната инстанция да отмени постановеното обезсилване.
Ответникът Д. Д. Й. от [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е констатирал, че частният жалбоподател е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за парично вземане срещу длъжника Д. Д. Й. за сумата 50 000 евро по запис на заповед със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащането му, заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист са издадени от Горнооряховски районен съд на 24.02.2010г., длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и на заявителя с разпореждане от 21.05.2010г. е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса, както и че ако не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, на основание чл. 415, ал. 2 ГПК съдът ще обезсили заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист. Копие от разпореждането е връчено на заявителя на 18.08.2010г.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд за обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, въззивната инстанция е приела, че заявителят в указания му едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК от съда не е представил никакви доказателства по ч. гр. дело № 374/2001г., установяващи факта на подаване на искова молба по чл. 422 ГПК в едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, който е изтекъл на 19.07.2010г. Изложени са съображения, че доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на заявителя, представянето на доказателства по смисъла на чл. 415, ал. 2 ГПК предполага уведомяване на съда по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно предявен, съдът не е задължен служебно да извършва проверка и представянето на удостоверение, издадено на 21.10.2010г. не променя извода на въззивния съд за липса на надлежни писмени доказателства по ч. гр. дело № 374/2009г. за предявяване на иска по чл. 422 ГПК в срок до 19.07.2010г.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като касационната инстанция може да ги уточни и конкретизира.
Предвид доводите на частния жалбоподател и данните по делото релевантните процесуалноправни въпроси се отнасят до тълкуване на разпоредбата на чл. 415 ГПК и могат да бъдат уточнени по следния начин: има ли регламентиран срок за уведомяване на съда в заповедното производство, че искът за установяване на вземането е предявен; в кой случай следва да бъде обезсилена заповедта за изпълнение – при непредявяване на иск за установяване на вземането в законоустановения едномесечен срок или поради неуведомяване на съда в заповедното производство за предявяване на установителния иск; ако пред въззивната инстанция бъдат представени доказателства за предявяване на иска по чл. 422 ГПК в едномесечен срок, следва ли въззивната инстанция да отмени постановеното обезсилване.
Д. на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК е неоснователен. По релевантните процесуалноправни въпроси е налице трайноустановена съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 247/18.05.2009г. по ч. гр. д. № 166/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 123/27.01.2010г. по ч. т. д. № 736/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 124/27.01.2010г. по ч. т. д. № 20/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 133/29.01.2010г. по ч. т. д. № 41/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 490/21.06.2010г. по ч. т. дело № 254/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 494/02.07.2010г. по ч. т. дело № 403/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други, която е в смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 415, ал. 2 ГПК, а именно заявителят следва в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си и в същия срок да представи затова доказателства пред съда, издал заповедта за изпълнение. Срокът за представяне на доказателства за предявяване на иска по чл. 415, ал. 1 ГПК не може да бъде по-дълъг от определения за предявяването на иска и следва да съвпада с него. Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на заявителя. Представянето на доказателства за предявяване на иска по смисъла на чл. 415, ал. 2 ГПК предполага не само постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване в указания едномесечен срок на съда по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е предявен. Съдът, издал заповедта, не е задължен служебно да извършва проверка дали искова молба с предмет, съвпадащ с претенцията по заявлението по чл. 417 ГПК, е постъпила в съответния съд и да събира данни за датата на депозирането й. Поради изложените съображения се налага изводът, че когато съдът по заповедното производство е изпълнил задълженията си да даде указания на заявителя да предяви установителния иск в едномесечен срок и в същия срок да представи доказателства и го е уведомил за последиците, е без значение обстоятелството дали частният жалбоподател е представил пред въззивната инстанция доказателства за предявяване на иска по чл. 422 ГПК в едномесечен срок.
Неоснователно е позоваването на противоречие с т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г., тъй като същото не обхваща заповедното производство поради обстоятелството, че това производство е въведено с влезлия в сила на 01.03.2008г. Граждански процесуален кодекс.
Неоснователен е и доводът за произнасяне по процесуалноправните въпроси в противоречие с определение № 483/05.10.2009г. по ч. т. дело № 444/2009г. на ВКС, ТК, І т. о. и определение № 572/30.10.2009г. по ч. т. дело № 619/2009г. на ВКС, ТК, І т. о. Посочените съдебни актове са единични и не формират трайноустановената съдебна практика на ВКС по релевантните правни въпроси, която е обективирана в изложените на предходната страница съдебни актове и с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното определение.
По изложените съображения се налага изводът, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на Великотърновски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 644 от 17.12.2010г. по ч. гр. дело № 1182/2010г. на Великотърновски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.